Втората сесия от втория ден на Националната онкологична конференция OncoVision 2025 постави фокус върху две изключително важни и чувствителни теми в съвременната онкология: туморната хетерогенност и нарастващите дискусии около т.нар. „turbo-cancer“ – термин, който все по-често се среща в международната научна литература след пандемията от COVID-19.

Сесията протече изключително динамично, включвайки лекции, последвани от задълбочена дискусия между водещи специалисти по патология, молекулярна биология, онкология, хематология и генетика.

Откриване на сесията – д-р Марчела Колева

Сесията беше открита от д-р Марчела Колева, онколог с дългогодишна практика, която очерта контекста, в който тази дискусия става необходима. По думите ѝ пандемията от COVID-19 е променила значително онкологичния ландшафт – забавени профилактични прегледи, отложени операции и промени в поведението на някои тумори, които днес поставят нови въпроси пред клиницистите.

Тя изрази благодарност, че колегите са готови да обсъдят открито темата за „турбо-рак“ и потенциалните връзки с COVID-19, като подчерта, че диагнозата и лечението стъпват на усилията на множество професионалисти – патологът, образният диагностик, психологът, онкологът.

Д-р Колева специално се спря на темата за психологическата подкрепа:
психолозите трябва да бъдат част от всяко онкологично отделение, защото работят не само с пациентите, но и с медицинския персонал, който ежедневно носи емоционално тежки решения.

Въведение в темата за туморната хетерогенност – д-р Стоян Алексов

След откриването думата взе д-р Стоян Алексов, патолог от МЦ „Полимед“ и МБАЛ „Княгиня Клементина“. Той приветства аудиторията и подчерта, че у нас започва да се формира активна професионална общност, готова да работи за създаването на реални пилотни проекти в онкологията, базирани на международни стандарти.

Д-р Алексов направи преход към крайната тема на сесията – ролята на молекулярната патология, която позволява да се говори за туморна генетика и индивидуални мутационни профили. В съвременната практика патологът работи в тандем с молекулярен биолог.

Той представи мол. биолог Доника Кирилова като съавтор на изложението за туморната хетерогенност, разработено съвместно с доц. Милка Георгиева, „гуруто на молекулярната биология“ в България.

Д-р Алексов подчерта, че подобна лекция – със системен анализ на туморната хетерогенност – се представя за първи път на национален форум у нас и съдържа „уловки“, важни за онколозите.

Туморна хетерогенност при рак на гърдата – презентация на Доника Кирилова

В своята научна презентация Доника Кирилова очерта основните аспекти на туморната хетерогенност в карцинома на гърдата. Тя съобщи, че Съюзът за международен контрол на рака (UICC) препоръчва новото 9-то издание на TNM класификацията, което влиза в сила от 1 януари 2026 г.

Кирилова разгледа различните разновидности на карцином на млечната жлеза, като показа конкретни микроскопски изображения с:

• различни зони на хетерогенност в рамките на един тумор;

• различни модели при отделни пациенти;

• вариации в подтиповете и биомаркерната експресия.

Тя демонстрира как един и същ тумор може да съдържа напълно различни генетични и морфологични зони, което усложнява правилната диагностика и индивидуализираното лечение.

Кирилова представи и новите гайдлайни за оценка на HER2 експресия, като обясни, че те са многостепенни и се интерпретират спрямо оцветяването на имунохистохимичните препарати.

Дискусия: COVID-19, „turbo-cancer“ и туморната хетерогенност

В дискусионната част д-р Алексов допълни презентацията, като заяви, че макар цитираните данни да са международни, в България вече се наблюдават конкретни клинични случаи, които повдигат въпроси.

Той сподели, че при жени под 40 години след тройна ваксинация срещу COVID-19 е наблюдавал развитие на агресивни карциноми на гърдата. Освен това има пациенти в ремисия, при които е установен рецидив непосредствено след имунизация.

По думите му: „Все още няма разработен механизъм за доказване на взаимовръзката, но в практиката има ясно повторяеми модели.“

Той подчерта, че темата е трудна за изследване поради „геополитически съображения“, но въпреки това трябва да бъде поставена на научна основа.

Core needle biopsy и значението на правилния диагностичен протокол

Причината за включването на презентацията на г-жа Кирилова, Доц. Георгиева и д-р Алексов, беше и да се подчертае ролята на новия световен диагностичен стандарт за рак на гърдата, описан в книгата “Rosen’s Diagnosis of Breast Pathology by Needle Core Biopsy, Fifth Edition“.

Д-р Алексов обърна внимание, че:

• core needle biopsy е международно утвърден стандарт;

• у нас все още съществуват противоречия между онколози и гръдни хирурзи относно неговото прилагане;

• неправилната биопсична техника може да доведе до погрешно стадиране и влияние върху крайната диагноза.

Той цитира случаи от международни конгреси, включително в Унгария и Австрия, където е установено разминаване между първоначалното стадиране и обширните метастази, открити при аутопсия.

Сложните случаи: въпроси от клиничната практика

Д-р Хелиа Божилова постави ключов въпрос:
„Ако се докаже, че един тумор има шест различни зони с различни биомаркери, как онкологът трябва да подходи?“

Тук започна най-динамичната част от дискусията.

Д-р Марчела Колева обясни, че при тумори над 1 см хетерогенност има винаги – и в първичния тумор, и в метастазите.

Тя подчерта, че в България липсва молекулярен борд, който да обедини:

• патолози

• онколози

• химиотерапевти

• генетици

• хематолози

• имунолози

Това затруднява оптималното лечение, особено при пациенти със „синхронни тумори“ – около 45% от пациентите на д-р Колева имат повече от един тумор, което прави биологичния анализ още по-сложен.

Генетично тестване като част от диагностичния алгоритъм – доц. Симеонова

Доц. Симеонова очерта стандарта за генетично тестване:
веднага след патохистология трябва да се прави рефлексно генетично изследване, както от парафинов блок, така и чрез течна биопсия.

Тя подчерта, че панел от 60 гена би бил голяма помощ за онколозите при избор на лечение.

Кирилова и Колева допълниха, че биомаркерните анализи имат за цел да определят промяна в терапевтичното поведение, а при ко-активации на различни пътища трябва да се избира специфично лечение.

Имунологични аспекти: ролята на хематолога и имунолога

Д-р Алексов постави въпроса за взаимодействието между тумора и имунната система. Той представи случай на 41-годишна пациентка с рецидив на рак на гърдата след тройна ваксинация, при която не могат да се изследват антителата поради изчерпване на тестовете за anti-spike.

Той подчерта, че в България липсва системно участие на хематолози при планиране на имунотерапия, а това е ключово, защото както туморните клетки, така и терапевтичните препарати влияят върху лимфоцитите.

Важно е да се изследват не само PD-L1, но и LAG3, CDK, CD8, CD68, NK клетките, както и различни мутации („JAK мутация“ и др.).

Заключение

Втората сесия на OncoVision 2025 се превърна в едно от най-значимите събития на форума. Тя очерта ясни изводи:

• Туморната хетерогенност трябва да се разглежда като основен фактор в диагностиката и лечението.

• България има нужда от национален молекулярен борд и от въвеждане на рефлексно генетично и имунологично тестване.

• Темата за „turbo-cancer“ изисква научно, мултидисциплинарно и независимо изследване.

• Екипната работа между патолози, биолози, онколози, хематолози и имунолози е ключът към модерното онкологично лечение.

Сесията подчерта фундаменталната истина: в онкологията детайлът е решаващ, а мултидисциплинарният подход е единственият път към прецизна, персонализирана и безопасна грижа за пациента.