Разработката на доц. д-р Любен Станев, Димана Субашка и Асоциация „Качество на живот“ предвижда обща методология за оценяване, пациентска обратна връзка и доброволен пилот в онкологията

Концепция за създаване на Независим национален съвет за качество на живот и качество на здравната грижа представи Димана Субашка на националната конференция Healthcare Innovation. Разработката е на доц. д-р Любен Станев и Димана Субашка, с инициатор Асоциация „Качество на живот“, и е предложена за експертно и институционално обсъждане.

Основната цел е резултатите от медицинската грижа да бъдат оценявани и чрез отражението им върху ежедневието на пациента — неговото възстановяване, самостоятелност, симптоми и достъп до подкрепа.

Предложението предвижда постоянна експертна и обществена структура, която да разработва общи принципи и инструменти за измерване, да проверява приложимостта им в реални условия и да изготвя анализи и препоръки. Правната и организационната форма на съвета предстои да бъдат обсъдени.

Субашка, член на Асоциация „Качество на живот“ и специалист по международни отношения, маркетинг и комуникации в здравеопазването и неправителствения сектор, подчерта необходимостта пациентската перспектива да допълва клиничните данни и да подпомага конкретни решения за подобряване на грижата.

Оценка на лечението, възстановяването и ежедневието

В представянето бяха очертани четири основни области, към които е насочена концепцията: достъп и координация; симптоми и ограничения; комплексна подкрепа; последователна пациентска обратна връзка.

Субашка посочи, че проследяването трябва да обхваща как човекът се справя със заболяването и последствията от лечението, каква помощ получава и как състоянието му се отразява върху близките.

Психологическата, социалната и рехабилитационната подкрепа бяха представени като част от цялостната грижа. Акцент бе поставен и върху периода след приключване на активното лечение, когато пациентът продължава да има потребности от информация, наблюдение и съдействие.

Данните за България показват необходимост от по-пълно проследяване

Като контекст за предложението в презентацията бяха включени данни от Здравния профил на България за 2025 г. Според представените стойности очакваната продължителност на живота през 2024 г. е 75,9 години при средно 81,7 години за Европейския съюз — разлика от 5,8 години.

Посочено бе също, че онкологичните заболявания са втората водеща причина за смърт и представляват 17 % от смъртните случаи по представените данни за 2023 г.

В разработката е уточнено, че продължителността на живота зависи от множество фактори и не представлява самостоятелна оценка на качеството на медицинската грижа. Данните са използвани като основание за необходимостта от надеждно измерване на резултатите и тяхното отражение върху живота на пациента.

Пациентът трябва да разбира каква е следващата стъпка

Концепцията разглежда целия пациентски път — от превенцията и ранното откриване до диагностиката, лечебния план, лечението и последващото наблюдение.

При профилактиката се предлага да се проследяват обхватът, достъпът и навременното насочване. При диагностиката — времето между отделните стъпки и предаването на информацията. При лечебния план — разбираемостта на указанията и участието на пациента.

Субашка подчерта, че човекът трябва да знае какво предстои и към кого да се обърне при необходимост. Като практическа възможност бе посочено предоставянето на ясни указания и определен контакт след изписване.

Отделно внимание бе обърнато на хората в отдалечени населени места, за които достигането до специалисти и последваща подкрепа може да бъде затруднено.

Гърция и Румъния като примери за включване на пациентската перспектива

В представянето бяха разгледани различни механизми за оценяване в Гърция и Румъния.

За Гърция бе посочен дигитален инструмент за оценка на пациентския опит след болнично лечение, въведен през юли 2025 г. За Румъния бе представен механизмът за болнична акредитация чрез Националния орган за управление на качеството в здравеопазването — ANMCS.

В презентацията е уточнено, че тези механизми имат различен обхват и предназначение. Наред с тях бе разгледано участието на двете държави в инициативата PaRIS на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, която изследва резултатите и преживяванията, съобщавани от пациентите.

Представени бяха публикувани през 2025 г. данни за хора на възраст 45 и повече години с хронични заболявания, ползващи първична медицинска помощ. Според включените в презентацията показатели добро физическо здраве съобщават 69 % от участниците в Гърция и 52 % в Румъния. Добро психично здраве посочват съответно 78 и 75 %, а положителна оценка за координацията на грижата — 47 и 78 %.

Данните за Румъния съответстват на публикуваните показатели на ОИСР за физическо и психично здраве и координация на грижата.

Стойностите описват състоянието и преживяванията на изследваните пациенти. Както е отбелязано в презентацията, те не измерват ефекта от въвеждането на посочените механизми.

Необходима е устойчивост независимо от управленските промени

Субашка припомни публично заявеното през септември намерение на Министъра на здравеопазването Катя Ивкова за въвеждане на система за оценка на качеството на медицинските грижи.

На 6 септември 2026 г. пред БНР, министър Ивкова съобщава, че се предвижда системата да бъде въведена до края на годината и да започне работа от началото на 2027 г.

В представянето бе поставен акцент върху необходимостта подобни механизми да имат устойчивост при промени в управлението и институционалните състави. Концепцията на Асоциация „Качество на живот“ е предложение за обсъждане, чието развитие предполага участие на научната общност, медицинските екипи, пациентите и институциите.

Шест области за измерване

Предложената рамка включва шест области: качество на живот; пациентски опит; достъпност и своевременност; клинични резултати и безопасност; комплексна и интегрирана подкрепа; непрекъснато подобряване.

Оценката на качеството на живот обхваща симптомите, функционирането и възможността за изпълнение на ежедневни дейности. Пациентският опит включва информацията, комуникацията и координацията на грижата.

Представен бе и концептуален модел на Национален индекс за качество на живот и пациентски ориентирана здравна грижа. В него са включени резултати, съобщавани от пациентите — PROMs, и оценки на преживяванията им при получаване на грижа — PREMs.

На този етап не са определени числови тежести на отделните области или общ резултат. Рамката предстои да бъде научно разработена и валидирана.

Доброволен пилот в онкологията

Като първа практическа стъпка е предложен доброволен пилот в онкологията с определена пациентска група, протокол, валидирани инструменти и план за анализ.

Субашка разказа за предходно кратко анкетно проучване, осъществено със съдействието на д-р Марчела Колева. По представените от нея данни близо 80 пациенти са отговорили на шест въпроса в рамките на три часа.

По думите ѝ отговорите са показали пропуски в разбирането на диагностичния и лечебния процес, включително за ролята на онкологичната комисия и целта на биопсията. Примерът бе използван като аргумент за необходимостта да се проверява дали предоставената информация е разбираема за пациента.

Бъдещият пилот трябва да оцени приложимостта на инструментите, качеството на данните и натоварването за участващите екипи. Обхватът и ресурсите предстои да бъдат съгласувани.

От измерването към конкретно подобрение

Предвижда се информацията да се събира чрез пациентски въпросници на хартия и в електронен формат, клинични резултати и организационни показатели.

В модела са заложени доброволно участие, защита на данните, независимо събиране на пациентската оценка и ясни правила за достъп до информацията. След стандартизиран научен анализ се предвижда поверителен доклад към участващия екип.

Предложеният цикъл включва пет стъпки: измерване, анализ, препоръки, подобрение и повторна оценка. Чрез последващото измерване трябва да се установява дали предприетите действия са довели до промяна.

Концепцията предвижда научно обоснованите сравнения да отчитат характеристиките на пациентите, стадия и тежестта на заболяването, лечението, съпътстващите състояния и профила на лечебното заведение. Първоначалният приоритет е обратната връзка за подобряване на практиката.

Покана за участие и следващо обсъждане

Предложението е насочено към научни дружества, университети, клинични екипи, пациентски организации, институции и експерти. Сред заложените принципи са прозрачност на решенията и финансирането и управление на интересите.

Като следваща стъпка бе посочено по-подробно обсъждане на OncoVision 2026 на 21 ноември в Българския Червен кръст в София. Предвижда се да бъдат разгледани научната методология, показателите, организационният модел и условията за доброволен пилот, както и да бъде отправена покана за становища и заявяване на интерес.

Разработката на доц. д-р Любен Станев и Димана Субашка по инициатива на Асоциация „Качество на живот“ поставя в центъра въпроса какво се променя за човека вследствие на получената грижа. Целта е тази промяна да бъде проследявана последователно и да служи за основа на конкретни решения за по-добро здравеопазване.