Д-р Чавдар Ботев: Имунологичният отговор и пост-COVID ефектите в онкологията и хематологията
Вторият ден на Националната конференция OncoVision 2025 продължи с пленарната лекция на д-р Чавдар Ботев (специалист по вътрешни болести и хематология с над 20 години клиничен опит), посветена на имунологичния отговор и влиянието на COVID-19 върху развитието на рака и онко-хематологичните усложнения. Лекцията му обедини клинични случаи, актуални научни данни и персонализиран подход към пациентите, което я превърна в акцент на програмата.
Клиничен случай: пост-COVID промени, довели до диагностициране на лимфом
Д-р Ботев представи клиничен случай на пациент с остра диария, подути лимфни възли и вече настъпили нарушения в чернодробната функция. За да установи причината за диарията, той използва съвременен апарат за анализ на фецес, който в рамките на един час открива наличието на ешерихия коли. След бърза намеса на микробиологичен екип инфекцията е овладяна, което позволило да се напредне към образна диагностика. Компютърната томография и последвалата биопсия разкриват, че пациентът страда от мантино-клетъчен лимфом в напреднал стадий.
Въпреки първоначалната липса на терапевтични опции, пациентът започва лечение с Ретуксимаб – антитяло срещу CD20 – и реагира благоприятно, но тежките възпалителни процеси след прекаран COVID-19 и съпътстващата бъбречна недостатъчност правят химиотерапията трудно поносима. В продължение на три години пациентът остава на терапия с фраксипарин, а прекъсването ѝ води до моментално влошаване на бъбречната функция – явление, което д-р Ботев определи като характерно за пост-COVID хематологичните аномалии.
Промененото възпаление след COVID-19
Според наблюденията му фибриногенът при много пациенти, прекарали COVID-19, се повишава от нормалните стойности 2–2.5 g/L до 5–6 g/L и остава нестабилен, като при минимална инфекция бързо се покачва заедно с CRP. В тъканите, екзозомите и дори в моноцитите се открива Spike протеин, което променя функцията на клетките и поддържа хронично възпаление на съдовете. Така се задействат автоимунни реакции, включително ANA и ANCA, а в практиката се наблюдава рязък ръст на автоимунни заболявания като тиреоидит на Хашимото.
COVID-19 и част от ваксинационните схеми водят и до значително намаляване на бифидобактериите, което отслабва имунната защита. Това обяснява защо дори хора със здравословен начин на живот понякога изкарват тежко заболяването.
Гликокаликсът – ключовата мишена на COVID-19
В центъра на лекцията беше ролята на съдовия гликокаликс – деликатният защитен слой, който адаптира микроциркулацията и предпазва ендотела. Д-р Ботев показа визуални данни, според които SARS-CoV-2 уврежда директно гликокаликса, правейки съдовете по-пропускливи и уязвими. Веднъж нарушен, гликокаликсът позволява изтичане на фибриноген, създава условия за натрупване на патологичен хиалуронан в белите дробове и улеснява активирането на комплементната система.
Така се оформя порочен кръг: увреждане на съдовата бариера, последвано от възпаление, тромбоцитна активация и микросъдови тромби, които единствено задълбочават ендотелната дисфункция. За онкологичните пациенти това има особено значение, тъй като променената микроциркулация оказва влияние върху туморната перфузия, доставката на лекарствени агенти и ефективността на терапията.
Микросъдовите промени и тромбоцелуларната активация
Сред най-тревожните последици от COVID-19 са микросъдовите промени, които продължават месеци след излекуването. Представените хистологични и клинични данни показват персистиращи фиброамилоидни микросъсиреци и силно активирани тромбоцити – дори при деца с Лонг COVID. Spike протеинът, който продължава да се открива в различни тъкани, допринася за поддържането на хроничния възпалителен процес.
За онкологичната клинична практика това означава затруднена интерпретация на коагулационните показатели, както и по-голям риск от усложнения при химио- и имунотерапии.
Микробиомът – фундаментален регулатор на имунния отговор
Съществена част от изложението беше посветена на чревния микробиом. Д-р Ботев подчерта, че SARS-CoV-2 засяга не само клетките на организма, но и полезните чревни бактерии – сред които Bifidobacterium и Lactobacillus – които са основни модулатори на имунитета. Новите хипотези и данни показват, че вирусът може да действа като бактериофаг, нарушавайки микробиалния баланс.
При онкологичните пациенти такова нарушение усложнява терапевтичния процес. Затова д-р Ботев препоръча регулярно микробиомно изследване и прецизна про- и пребиотична терапия, а при тежки случаи – дори фецесна трансплантация.
Митохондриалните увреждания – дълбокият механизъм зад пост-COVID синдрома
Важна тема в лекцията беше митохондриалната дисфункция. Данните показват, че Spike протеинът може да предизвика разпад на митохондриалните мембрани и освобождаване на митохондриално-асоциирани DAMP молекули. Тези молекули активират мощна възпалителна и автоимунна каскада, която засяга най-вече органи с високи енергийни нужди като мозъка и сърцето.
При онкологично болните митохондриалната дисфункция усложнява терапията, променя метаболизма на тумора и намалява поносимостта към химиотерапия. Според д-р Ботев именно митохондриите се превръщат от „най-добрите приятели“ на клетката в потенциални увреждащи фактори при пост-COVID синдрома.
Персонализирани терапевтични решения
Д-р Ботев очерта необходимостта от комплексен, индивидуализиран подход при пациенти с пост-COVID усложнения. Сред ефективните стратегии посочи антикоагулантната и антиагрегантната терапия, плазмаферезата, която отстранява фибриноген и фиброамилоид, както и нови биологични терапии, включително антитела срещу Spike протеина. Той акцентира и върху ролята на стволовите клетки, оксиводородната терапия, правилното хранене, възстановяването на микробиома и специфичната физиотерапия.
Дискусия: микробиомът и фиброамилоидът като нови диагностични стандарти
В заключителната дискусия, в която участваха д-р Стоян Алексов, д-р Марчела Колева, д-р Чавдар Ботев и д-р Анна Симеонова, специалистите подчертаха, че изследването на микробиома трябва да се превърне в нов фундаментален диагностичен стандарт – не само при онкологията, но и при множество системни заболявания.
Д-р Ботев отбеляза, че наличието на метод за откриване на фиброамилоид би подобрило значително диагностичната точност при пост-COVID пациенти. Въпреки това подобни съвременни изследвания все още не намират място в рутинната практика, тъй като очевидно не попадат сред финансовите приоритети на НЗОК — една констатация, около която специалистите в дискусията се обединиха като ключово препятствие пред по-бързото им внедряване.
