Когато егото отстъпи място на екипа: реалният интегративен модел и психоонкологията като стандарт в онкологичната грижа – Откриване на ден 2 на OncoVision 2025 и първа сесия
Персонализирана медицина, дигитална трансформация и интегративна онкология
15 ноември, Хотел Metropolitan Sofia
Вторият ден на Националната конференция OncoVision® 2025, организирана от Асоциация „Качество на живота“, премина с висока активност и засилено участие на медицински специалисти, учени, пациенти, представители на институциите и неправителствения сектор.
Фокусът бе поставен върху персонализираната медицина, дигиталните модели в онкологията, интегративните подходи и ролята на пациента в центъра на комплексната грижа.
„Пациентът не може да чака нашите егота“ – силното послание на доц. д-р Любен Станев
Вторият ден на Националната конференция OncoVision 2025 започна с емоционално и категорично изказване на доц. д-р Любен Станев – председател на Асоциация „Качество на живота“. Той откри форума със силни думи, подчертаващи не само значимостта на темата, но и трудностите, които съпътстват нейното огласяване.
„Чест и привилегия е да ви приветствам от тази трибуна. Темата е тежка, сложна и чувствителна. Дори лекари, с които разговарях, ме съветваха да не я повдигаме. Казваха: ‘Няма смисъл, редът няма да се промени.’ Но ние не искаме да променяме реда – ние искаме грижата за пациента да бъде по-добра“, заяви доц. Станев.
Той подчерта, че целта на конференцията не е да се противопоставя на медицинската общност, а да я подкрепя. „Никой не може да измести онколога. Никой не може да измести генетика. Никой не може да измести нито един истински професионалист“, каза той, акцентирайки върху необходимостта от уважение към ролите на всички специалисти в онкологичния процес.
Екипност – най-трудният проблем в българското здравеопазване
В същото време той открито посочи един от най-дълбоките системни проблеми – трудността да се работи в екип. „Най-трудното нещо у нас е екипността. Започва като дребно напрежение между двама лекари, прераства в конфликт между отдели, между болници – и накрая пациентът остава заложник на нечие его. Той е достатъчно уплашен, достатъчно наранен. Не е виновен за нашите битки.“ Според него напрежението често започва като дребен спор между двама лекари, но може да се превърне в конфликт между отдели и болници.
Доц. Станев сподели и личен поглед към професионалния си път – преподавател, експерт по комуникации, човек с опит в държавни структури, и през последните години, отдаден на каузата за подобряване качеството на живот на пациентите. „Разбрах, че най-голямата ми роля е да помагам да се подреди системата така, че пациентът да не се губи в нея.“
Той разказа, че през последните две години е успял да обедини около платформата Health Master едни от най-добрите медицински експерти у нас, но дори това не е лесно. „Имаме лекари, които работят с нас, но се страхуват да го кажат публично. Това е тежък момент за българския лекар – да иска да бъде полезен, но да се бои да заяви, че иска промяна.“
С откровения и категоричен тон, доц. Станев постави акцент върху смисъла на Форума OncoVision 2025: да обедини професионалисти, институции и пациентски организации около общата цел – качествена, стандартизирана и човешка онкологична грижа.
ПЪРВА СЕСИЯ – ИНТЕГРАТИВНА ОНКОЛОГИЯ, ПСИХООНКОЛОГИЯ, КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ
Интегративната онкология – перспектива за бъдещето – Доцент д-р Любен Станев
В началото на втория ден на Националната конференция OncoVision 2025 доц. д-р Любен Станев – председател на Асоциация „Качество на живота“ и създател на Медицински център “Health Master Clinic” – постави акцент върху необходимостта от въвеждане на интегративен, мултидисциплинарен модел в онкологичната медицина в България. В своето изложение той подчерта, че интегративната онкология е следващата логична стъпка в развитието на съвременната грижа – подход, който обединява конвенционалното лечение с научно доказани допълващи терапии, с цел да подобри преживяемостта, качеството на живот и устойчивостта на пациентите.
Онкологията като глобално предизвикателство
Доц. Станев отбеляза, че ракът продължава да бъде едно от най-големите здравни предизвикателства в света, изискващо иновативни, многостранни и комплексни решения. Според него традиционната медицина постига значителни резултати, но не успява напълно да адресира всички нужди на пациента – особено емоционалните, социалните и функционалните. Именно тук интегративният подход намира своето място.
Какво представлява интегративната онкология
В своето изложение доц. Станев определи интегративната онкология като холистична медицинска стратегия, която издига пациента в центъра на терапевтичния процес. Тя комбинира най-доброто от традиционната медицина и доказани допълващи терапии, работи върху физическия, емоционалния и психическия статус на пациента и цели да направи лечението по-ефективно и по-поносимо.
Интегративният подход, подчерта той, не е алтернативна медицина и не замества стандартното лечение. Той се опира на клинични доказателства и действа като допълваща система, която повишава ефекта на терапиите, укрепва пациента и намалява страничните реакции.
Какво подобрява интегративният модел
Доц. Станев представи данни, които показват, че интегративната онкология:
- подобрява качеството на живот – чрез намаляване на болката, умората, гаденето, тревожността и нарушенията на съня;
- повишава поносимостта към лечението и намалява прекъсванията в терапиите;
- стабилизира психичното състояние и намалява стреса;
- активизира пациента като партньор в собственото лечение;
- работи в синергия с онкологичните терапии и подобрява дългосрочните резултати.
Мултидисциплинарният екип – ядрото на интегративната онкология
Станев подчерта, че този модел се реализира чрез координирана работа на мултидисциплинарни екипи – онколози, хирурзи, патолози, генетици, психотерапевти, диетолози, специалисти по палиативни грижи и други. Екипността, по думите му, е най-сериозното предизвикателство у нас, но и най-важното условие за постигане на качествена грижа.
Той обърна внимание, че липсата на координация между отдели и лечебни заведения често се отразява негативно върху пациента, който се оказва уязвим посред конфликти на его, а не в центъра на системата.
Моделът на Health Master Clinic – пример за национално приложение
Доц. Станев представи организацията на работа в Health Master Medical Clinic – център, в който интегративният модел вече е внедрен. Екипът включва онколог, хематолог, клиничен диетолог, психотерапевт, специалист по палиативни грижи, кардиолог, ендокринолог, гастроентеролог, неврохирург и експерти от различни области. Практиката се основава на вътрешни медицински протоколи, базирани на доказателства, и активно сътрудничество с външни специалисти – хирурзи, мамолози, патолози и генетици.
Този модел, по думите му, може да се използва като основа за изграждане на национален стандарт за интегративна онкологична грижа.
Поддържащи и палиативни грижи – неделима част от лечението
В презентацията си доц. Станев отдели внимание и на стандарти от ESMO и MASCC, които вече определят поддържащите грижи като ключов компонент на онкологията. Те включват управление на болката, симптомите, психологическата подкрепа, хранителната терапия и духовното благополучие – от момента на диагнозата до етапа след активното лечение.
Заключение: към по-човешка и ефективна онкологична грижа
Доц. Станев завърши с посланието, че интегративната онкология не е бъдеща концепция, а реална необходимост за модерното здравеопазване. Тя предлага модел, който осигурява професионална, структурирана и човешка грижа, поставяща пациента – и неговото качество на живот – в центъра на системата.
Психоонкологията – критичният липсващ елемент в онкологичната грижа – Димана Субашка
Особено силен акцент през втория ден на OncoVision® 2025 бе поставен върху темата за психоонкологията – област, която все по-убедително се очертава като необходим компонент от модерната онкологична грижа.
В своята презентация „От преживяването към стандарта: психоонкология като ключов елемент за качеството на живот на пациенти с онкологични заболявания“, Димана Субашка – оперативен ръководител в Асоциация „Качество на живота“, специалист по международни отношения и здравни политики и човек с личен опит в онкологичния път – представи резултати от две мащабни пациентски проучвания. Целта им е да бъдат идентифицирани реалните бариери, които пациентите срещат, и да се анализира влиянието им върху качеството на живот по време на лечение.
Мозъкът под стрес: как научните данни обясняват нуждата от психоонкология
В лекцията си Димана Субашка очерта по научно-популярен, но академично обоснован начин какво се случва в мозъка при продължителен стрес – стрес, характерен за периода на диагностика, изчакване на лечение и липса на информация.
В своята лекция Димана Субашка представи по достъпен, но научно обоснован начин как продължителният стрес, характерен за онкологичната диагноза, въздейства върху мозъка и тялото. Тя обясни, че при продължително напрежение амигдалата – центърът в мозъка, отговорен за страха и обработката на заплахите – става свръхактивна и дори увеличава своята реактивност. Това води до постоянно отделяне на адреналин и кортизол, засилване на възпалителните процеси, покачване на маркери като CRP и нарушаване на нормалната имунна регулация.
Паралелно с това префронталният кортекс – зоната, която позволява трезва преценка, планиране и емоционален контрол – отслабва. Намалява способността за концентрация, трудни стават решенията, а тревожността започва да надделява над рационалната мисъл.
На база научните изследвания, по които Субашка изложи тези факти – този невробиологичен модел е особено изразен при пациенти, които живеят в несигурност, чакат диагноза, нямат достъп до информация, срещат забавяне на лечението или не получават психологическа подкрепа. При тях организмът остава в състояние на повишена физиологична аларма, което влияе не само върху психичното състояние, но и върху възпалителните реакции, устойчивостта към терапия и цялостната адаптация към заболяването.
Този научен фундамент, подчерта тя, е ясен аргумент защо психоонкологията трябва да бъде интегриран стандарт в онкологичната грижа, а не допълнение към нея.
Пациентските проучвания очертават ключови пропуски в онкологичната грижа
Представените от Димана Субашка пациентски проучвания показват значителни затруднения по пътя на пациента – от първите симптоми до лечението. Данните разкриват, че в голям брой случаи диагнозата се поставя едва след три до шест месеца, а началото на терапията често се забавя. Пациентите съобщават и за липса на информация дали случаят им е разглеждан от мултидисциплинарен борд, което поставя въпроси относно прозрачността и последователността на диагностичните решения.
Сериозна липса се отчита и в подкрепящите услуги. Голяма част от участниците посочват, че не получават психологическа, социална или хранителна подкрепа, въпреки че тези компоненти са заложени в международните стандарти. Оценките за качеството на грижата варират силно – от много високи до много ниски, което показва липса на единни национални стандарти.
Пациентите формулират и ясни очаквания: по-добра координация между отделните етапи на лечението, по-малко административни пречки, навременни доставки на медикаменти, достъп до модерна апаратура и реимбурсиране на ключови биологични и туморни маркери.
Второто изследване, фокусирано върху нагласите към международния GRADE подход, потвърждава тези дефицити. Пациентите съобщават за липса на яснота относно важни етапи от лечението, за забавяния при диагностициране и започване на терапия, както и за нужда от повече информационни кампании, профилактика и по-голяма системна организираност.
Психоонкологията като необходим стандарт
Субашка подчерта, че психоонкологичната подкрепа е основен елемент от лечението, а не допълнение. Забавената диагноза усилва стреса, забавеното лечение води до хронична тревожност, липсата на информация повишава страха, а отсъствието на психологическа подкрепа оставя пациента сам в най-тежките моменти. Тези фактори влияят не само върху психичното състояние, но и върху физиологични процеси, свързани с имунната регулация, адаптацията и цялостната устойчивост.
Качеството на живот като цел на лечението
В анализа си тя посочи, че качеството на живот следва да бъде равнопоставено на медицинските резултати. То обхваща физическото състояние, управлението на симптомите, емоционалното благополучие, социалната подкрепа, достъпа до информация и усещането за сигурност.
Психоонкологията подпомага вътрешния свят на пациента – страха, смисъла, адаптацията. Пътят на пациента и GRADE подходът структурират външната среда – организацията, комуникацията, последователността на грижата. Когато тези два слоя работят заедно, онкологичната грижа става по-ефективна, по-достъпна и по-човешка.
