В дискусия на Healthcare Innovation специалисти обсъдиха връзката между Националната здравна стратегия, бюджетните решения и достъпа до скрининг

Профилактиката изисква последователна организация, ясни отговорности и оценка на постигнатите здравни резултати. Медицинската експертиза трябва да бъде подкрепена от система, която осигурява достъп до изследвания, навременно насочване и последваща грижа. Това подчерта д-р Александър Симидчиев в дискусията след лекцията на д-р Велислава Хафузова на националната конференция Healthcare Innovation на Асоциация „Качество на живот“.

Д-р Симидчиев е пулмолог, специалист по вътрешни болести и здравен мениджмънт, с парламентарен опит в Комисията по здравеопазването към Народното събрание. Той е ръководил работната група за прецизиране на Националната здравна стратегия 2030, приета от Парламента през април 2024 г.

В разговора участваха още д-р Велислава Хафузова, Димана Субашка, доц. д-р Михаил Околийски, проф. Радосина Александрова, д-р Милен Бойков и доц. д-р Любен Станев. Допълнение за биологичните механизми на HPV направи проф. д-р Радостина Александрова.

Националната здравна стратегия трябва да насочва бюджетните приоритети

Д-р Симидчиев постави акцент върху необходимостта Националната здравна стратегия да бъде използвана като реален инструмент за управление.

Той посочи, че в нея са заложени измерими показатели, включително за средната продължителност на живота. Според него тези цели трябва да бъдат свързвани с планирането на здравните разходи.

Преди разпределянето на средствата е необходима актуална оценка на здравето на населението, подчерта той. На тази основа следва да се определя кои направления се нуждаят от повече ресурс и какво подобрение се очаква от вложените средства.

Д-р Симидчиев сподели, че последователно е поставял този въпрос пред здравните министри преди внасянето на бюджета. По думите му системният подход предполага сравнение между здравното състояние на населението, поставените цели и резултатите от финансираните дейности.

Той допълни, че и при HPV профилактиката има показатели, чрез които напредъкът може да бъде проследяван. Необходима е последователност при прилагането им и съвместна работа на медицинско, академично, обществено и политическо ниво.

Медицинската експертиза се нуждае от работеща организация

В дискусията доц. д-р Любен Станев, председател на Асоциация „Качество на живот“, открои наличието на подготвени специалисти в България и необходимостта знанията им да бъдат подкрепени от добра организация.

Д-р Симидчиев разграничи индивидуалната медицинска помощ от грижата за здравето на цялото население. Според него усилията на отделния лекар имат по-голям ефект, когато са част от съгласувана система с ясни процеси и отговорности.

Д-р Милен Бойков допълни разговора с пример за въвеждането на биопсия на сентинелни лимфни възли в Плевен. Чрез него открои възможността българските екипи да развиват съвременни практики, включително когато първоначално срещат съпротива.

След HPV теста трябва да има ясен път към специалист

Разговорът започна с въпрос на Димана Субашка, член на Асоциация „Качество на живот“ и специалист по маркетинг и комуникации в здравеопазването и неправителствения сектор, за предлаганите в България комплекти за самостоятелно вземане на проба за HPV.

Тя посочи, че е срещала реклами в социалните мрежи, но информацията не е била достатъчна, за да изгради увереност в целия процес. Основният ѝ въпрос бе кой оценява резултата и как жената достига до медицинска консултация след изследването.

Д-р Хафузова отговори, че подобни възможности трябва да бъдат съпроводени с ясна информационна кампания. По нейните наблюдения познаването им сред пациентките остава ограничено.

Тя подчерта, че установяването на риск трябва да бъде последвано от специализирана оценка и необходимите диагностични действия. Така достъпният тест има значение като част от последователна грижа.

Отрицателният резултат не отменя профилактиката

Участниците обърнаха внимание, че отрицателният резултат от отделно изследване не трябва да се възприема като универсална гаранция за липса на здравен проблем.

Резултатът следва да бъде разглеждан според вида на теста, целта на изследването и индивидуалното състояние на жената. В разговора бе подчертано значението на ясните указания за проследяване и последващи действия.

Д-р Хафузова допълни темата с особеностите на предаването на HPV. Тя посочи, че бариерните средства не осигуряват пълна защита, тъй като е възможно предаване при контакт със засегната кожа и лигавици.

Проф. Радостина Александрова обясни как вирусът използва механизмите на клетката за собственото си размножаване. Тя свърза промените в клетъчното делене с еволюционно изградените механизми на вирусната репликация.

Доверието изисква прозрачност и последователност

Доц. Михаил Околийски постави въпроса за общественото доверие в скрининговите програми. Според него участието на хората зависи и от увереността, че процесът е организиран и води до реална помощ.

Той отправи критики към организацията на инициативи за скрининг на рака на маточната шийка. Постави въпроси за избора на тестове, възможностите за обработване на пробите и действията след получаване на резултата.

По думите му закупуването на диагностични средства трябва да бъде част от предварително подготвен процес. Той свърза доверието с отчетността и с необходимостта компетентните органи да реагират при съмнения за нарушения.

Д-р Хафузова посочи, че въпреки дългогодишната си работа в извънболничната помощ не е била ангажирана чрез национална програма с ясно предложение за участие. Наблюдението ѝ насочи разговора към включването на практикуващите специалисти в организацията на профилактиката.

Опит от Великобритания: от поканата до лечението

Д-р Милен Бойков представи примери от организацията на скринингови дейности във Великобритания.

Той разказа за изпращането на комплекти за изследване за колоректален рак до хората в съответната целева група. Описа и система за покани за мамографски прегледи, при която специализирани екипи проследяват участието и резултатите.

По думите му отделни звена изпращат поканите, отчитат отговорите и осигуряват връзката с медицинските специалисти при подозрителна находка.

Д-р Бойков подчерта значението на своевременното поемане на пациентите за изясняване и лечение. Той представи този подход като пример за последователност между поканата, диагностиката и последващата грижа.

Според него подобна организация изисква съгласувана работа между държавата, здравните институции и пациентските организации.

Ваксинацията и скринингът са допълващи се стълбове

Д-р Симидчиев припомни трудности при първоначалното приемане на HPV ваксинацията и посочи, че имунопрофилактиката и скринингът понякога са били възприемани като конкуриращи се дейности.

Той подчерта необходимостта те да бъдат разглеждани като отделни, допълващи се стълбове на превенцията.

Разговорът открои общата им цел — намаляване на риска и ранно откриване на измененията. Това изисква последователни послания към пациентите и съгласувана работа между специалистите.

Здравето е отговорност на повече от една институция

Доц. Околийски свърза дискусията с подхода „Здраве във всички политики“ — необходимостта здравните цели да бъдат подкрепяни и от решенията в други обществени сектори.

Като конкретен пример посочи взаимодействието между Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието и науката.

Той разказа за подготвяна концепция за здравно образование и изрази критична позиция към препятствията пред въвеждането ѝ. Според него подобна инициатива изисква политически ангажимент и ясно разпределена отговорност.

Здравното образование трябва да дава практически умения

В заключителната част участниците обсъдиха разликата между наименованието на учебен предмет и знанията, които учениците получават.

Доц. Околийски подчерта, че здравното образование трябва да включва психичното благополучие, отношенията и уменията за търсене на помощ.

Димана Субашка допълни темата с наблюдения върху училищната среда. Според нея часовете трябва да дават приложими знания, които да помагат на младите хора да се ориентират в здравната система и да вземат информирани решения.

Тя обърна внимание и на съпротивата, която понякога срещат разговорите за сексуално здраве и ваксинация от страна на родители. Подчерта необходимостта семействата да бъдат включвани в диалога, така че да разбират целта и ползата от подобно обучение.

Дискусията свърза конкретния въпрос за HPV изследването с по-широката задача за прилагане на Националната здравна стратегия. Основният акцент бе върху превръщането на здравните цели в последователни действия — с достъпна профилактика, навременно насочване и оценка на резултатите за населението.