От контрола на болничните инфекции до микробиома и фаготерапията — дискусията на Healthcare Innovation постави акцент върху превенцията, надеждните данни и персонализираната грижа.

Как научните знания за микробиома да бъдат превърнати в по-точна профилактика и лечение? Какви са възможностите на фаготерапията срещу резистентните бактерии и защо медицинските иновации се нуждаят от последователна здравна политика? Тези въпроси бяха обсъдени след лекцията на д-р Александър Колевски „Микробиомите и възстановяването: Нечиста наука или бъдещето на медицината?“ на националната конференция Healthcare Innovation на Асоциация „Качество на живот“.

В разговора се включиха проф. Иля Лазаров, доц. Михаил Околийски, д-р Александър Симидчиев, д-р Милен Бойков, проф. Мария Орбецова, Димана Субашка, д-р Велислава Хафузова и проф. Радостина Александрова.

Дискусията свърза индивидуалния подход към пациента с необходимостта от надеждни данни, сътрудничество между специалностите и реално прилагане на правилата за безопасност. Сред водещите теми бяха още изборът на пробиотици, възможностите за ранно откриване на заболявания и участието на клиничния микробиолог в лечебния процес.

Проф. Иля Лазаров: опитът от Германия показва значението на комплексната оценка

Проф. Иля Лазаров разказа за създадена през 1992 г. болница в Германия за лечение на кожни, алергични и автоимунни заболявания. По думите му в концепцията на лечебното заведение е било включено изследване на чревната микробна среда чрез оценка на около 80 показателя.

Той представи този подход като съществена част от комплексната работа с пациентите. Посочи, че развитието на болницата впоследствие е привлякло интерес от специалисти от други държави, включително Китай и Япония.

Проф. Лазаров подчерта, че микробиотата е динамична система. Промяна в храненето може да се отрази върху нейния състав, поради което резултатът от едно изследване трябва да бъде разглеждан в контекста на последващите промени и състоянието на пациента.

Той обърна внимание и на рисковете от инфекцията с Clostridioides difficile, като се позова на наблюдения при възрастни пациенти в интензивни отделения. Изказването му насочи разговора към последствията от антибиотичната употреба и значението на превенцията на инфекциите.

От нормативната рамка до ежедневната болнична практика

Доц. Михаил Околийски постави въпрос за прилагането на нормативните изисквания за превенция и контрол на инфекциите, свързани с медицинското обслужване. Той се позова на работата по наредба в тази област и попита доколко предвидените мерки намират отражение в практиката.

В отговора си д-р Колевски подчерта, че правилата трябва да бъдат подкрепени с контрол на място, конкретни отговорности и последователно изпълнение на процедурите.

Като примери посочи хигиената на ръцете и смяната на ръкавиците между отделните пациенти. По думите му преминаването от един болен към друг без необходимите предпазни действия създава условия за пренос на микроорганизми.

Той разказа за подробно разписани мерки, обсъждани от комисията по вътреболнични инфекции в детската болница „Света Анастасия“ в Бургас. Акцентът е върху определянето на конкретни действия, етапи и отговорности.

Разговорът открои необходимостта контролът на инфекциите да бъде устойчив приоритет на здравната система, подкрепен с обучение и проверка на изпълнението.

Д-р Симидчиев: отделната болница е част от обща система

Д-р Александър Симидчиев насочи вниманието към ограниченията на мерките в отделно лечебно заведение, когато пациентите преминават между болници с различни практики.

В отговор д-р Колевски посочи, че именно поради този риск се обсъжда скрининг на постъпващите в „Света Анастасия“ деца за носителство на полирезистентни микроорганизми. Необходимо е да бъдат уточнени и последващите действия при установено носителство.

Дискусията постави въпроса как местните инициативи могат да бъдат подкрепени от обща организация на национално ниво. Участниците се обединиха около необходимостта проблемът да бъде разглеждан системно.

Повече открити случаи невинаги означава по-небезопасна болница

В разговора бе предложено лечебните заведения да публикуват данни за инфекциите, така че да има прозрачност и възможност за оценка.

Д-р Симидчиев обърна внимание на връзката между броя на изследванията и откриваемостта. Ниският отчетен дял не е достатъчен сам по себе си, за да се направи извод за действителното разпространение на инфекциите.

Д-р Колевски постави и въпроса за общественото възприемане на тези данни. Болница, която открива и отчита по-пълно случаите, може да бъде представена като по-небезопасна от лечебно заведение с непълна регистрация.

Обсъждането подчерта необходимостта данните да се събират по съпоставим начин и да се интерпретират компетентно. Целта е да бъдат установявани проблемите и да се оценява ефектът от предприетите мерки.

Д-р Милен Бойков: безопасността изисква участие на целия екип

Д-р Милен Бойков даде пример от Великобритания за включването на различни категории болничен персонал в сигнализирането за нарушения на процедурите.

Той описа възможност служителите да регистрират наблюдавани пропуски в електронна система. По този начин медицинските сестри и помощният персонал също участват в поддържането на стандартите за безопасност.

Изказването му насочи вниманието към организационната култура в болниците. Ясните процедури трябва да бъдат съчетани с възможност за обратна връзка и с проследяване на подадените сигнали.

Персонализираната профилактика започва преди появата на заболяване

Д-р Бойков разшири темата за персонализираната медицина към пренаталния и ранния следродилен период. Той представи виждането си за по-ранно установяване на наследствени рискове и за предоставяне на индивидуални насоки за профилактика.

Разговорът очерта възможността ранната информация да подпомага наблюдението и навременната медицинска намеса. Като пример за развитието на ранната диагностика д-р Бойков посочи постиженията във феталната медицина и значението на обучението на специалисти.

Доц. Околийски насочи вниманието към разширяването на неонаталния скрининг като форма на ранна интервенция, подкрепена от държавата.

В дискусията бе подчертано, че подобни програми изискват продължителност, организация и осигурен път от установения риск към потвърждаваща диагностика и последваща грижа.

Как се избира пробиотикът на практика

Обсъждането се върна и към конкретния въпрос как резултатът от микробиомно изследване се превръща в препоръка за определен продукт.

Поставени бяха въпроси за състава на пробиотиците, количеството на микроорганизмите и надеждността на информацията за тях.

Д-р Колевски обясни, че в практиката си съпоставя лабораторната находка със състава на наличните продукти. Даде пример с търсене на продукт, съдържащ определен микроорганизъм, след установено ниско количество в изследваната проба.

Той посочи, че използва електронни източници за първоначално ориентиране, след което проверява информацията за конкретните продукти.

Разговорът открои необходимостта препоръката да бъде обоснована и съобразена с клиничното състояние. Бе поставен акцент и върху разликата между общото предлагане на продукти и индивидуалната медицинска преценка.

Микробиомът и ендокринологията — от научния интерес до клиничната практика

Проф. Мария Орбецова насочи разговора към интереса на ендокринологията към чревната микробиота. Тя сподели за опити да се работи в тази посока при синдрома на поликистозните яйчници, включително във връзка с хиперандрогенизма — повишените нива или действие на андрогените.

По думите ѝ подобна работа трудно е намерила развитие в България. Изказването ѝ постави практическия въпрос как изследователският интерес да бъде последван от съвместни проекти и приложими медицински препоръки.

В отговор д-р Колевски разказа за проведено с ендокринолози и имунолози двугодишно проучване, обхванало 250 пациенти със затлъстяване. Той посочи, че резултатите са били публикувани и са получили добър прием в научната общност.

Проф. Орбецова попита какво е последвало от изследването и дали са били формулирани конкретни препоръки. Д-р Колевски отговори, че препоръките са изложени в публикацията, но отбеляза трудностите пред по-широкото възприемане на микробиомните изследвания сред колегите.

Размяната на мнения открои необходимостта от по-тясно сътрудничество между микробиолози, ендокринолози и имунолози. В разговора бе отправена и покана за бъдеща съвместна работа.

Електронните рецепти като източник на данни за антибиотичната употреба

Д-р Симидчиев обърна внимание на възможностите данните от електронното предписване да бъдат използвани за анализ на антибиотичната употреба.

Той посочи, че може да се проследява кой лекар какви антибиотици и в какви количества предписва. Подобна информация би могла да подпомага оценката на практиките и управленските решения.

Д-р Колевски подчерта ролята на микробиологичните изследвания за обосноваване на терапията. Разговорът отчете и ситуациите, в които лечението започва емпирично, преди да е наличен окончателен лабораторен резултат.

Обсъдена бе необходимостта клиничният микробиолог да участва в проследяването на пациента, интерпретацията на резултатите и преценката за продължаване или промяна на антибиотика.

Д-р Колевски разказа за участието си във визитации и консултации за антибиотична терапия в интензивни структури, като постави акцент върху работата непосредствено с лекуващия екип.

Димана Субашка постави въпроса за фаготерапията и опита в Русия

Димана Субашка, член на Асоциация „Качество на живот“ и специалист по международни отношения, маркетинг и комуникации в здравеопазването и неправителствения сектор, насочи разговора към фаготерапията при нарастващата антибиотична резистентност.

Тя посочи Русия като пример за страна с практика в използването на бактериофаги и постави въпроса защо този подход остава извън по-широкото обсъждане у нас. Акцентът ѝ бе върху необходимостта да се разглеждат допълнителни възможности срещу трудно лечимите бактериални инфекции.

Д-р Колевски обърна внимание на способността на бактериите да се приспособяват. Той постави въпроса доколко действието на новите средства може да бъде запазено във времето.

Последвалият разговор разгледа както потенциала на бактериофагите — вируси, които инфектират бактерии, така и необходимостта от прецизен подбор и надеждна оценка на резултатите.

Д-р Хафузова: фаготерапията е индивидуално насочен подход

Д-р Велислава Хафузова сподели, че работи с екип по темата за бактериофагите. В обсъждането бяха посочени затрудненията при осигуряването на подходящи препарати и необходимата лабораторна инфраструктура в България.

Тя подчерта индивидуалния характер на фаготерапията. Бактериофагите могат да бъдат насочени към конкретни бактериални щамове, което изисква специализирани познания и достъп до разнообразни колекции от фаги.

Разговорът открои необходимостта препаратът да бъде подбран спрямо конкретния причинител. Наличието на фагов продукт само по себе си не означава, че той ще бъде подходящ срещу всеки изолат на съответния бактериален вид.

Д-р Колевски представи наблюдение от практиката си с полирезистентна Klebsiella pneumoniae. По думите му при лабораторно изпитване е установено действие на фагов препарат върху бактериалната култура.

Той разказа и за пациент, при когото след прием на препарат последващите изследвания вече не са установявали същата бактерия. Представеният случай е индивидуално наблюдение и не позволява обобщение за ефективността при други пациенти.

Проф. Александрова за непрекъснатото взаимодействие между бактериите и фагите

Проф. Радостина Александрова се включи в разговора за взаимното приспособяване на бактериите и бактериофагите.

Обсъждането насочи вниманието към непрекъснатия еволюционен процес, при който се развиват както защитни механизми, така и начини за преодоляването им.

Проф. Александрова посочи и други изследователски подходи срещу бактериалните инфекции, включително използването на олигонуклеотиди и въздействието върху механизми за регулиране на генната активност.

Изказването ѝ постави фаготерапията в по-широкия контекст на търсенето на нови средства срещу инфекциите и на необходимостта тези средства да се изследват и прилагат обосновано.

Микробиотата и поведението — пример от експериментални изследвания

Проф. Александрова разшири темата с пример от изследване при мишки за връзката между чревната микробиота и физическата активност.

Тя разказа за пренасяне на микробиота от по-активни към по-слабо активни животни, последвано от промяна в поведението им.

Примерът бе представен като илюстрация на възможното участие на микробните метаболити в процеси извън храносмилателната система. Експерименталното наблюдение при животни не представлява доказан подход за промяна на поведението или физическата активност при хора.

Разговорът върна вниманието към основната теза от лекцията — че микроорганизмите в човешкото тяло участват в сложни взаимодействия, чието значение науката продължава да изследва.

Лабораторната безопасност и отговорното докладване

В заключителната част проф. Александрова обърна внимание на лабораторната безопасност. Позовавайки се на публикация за лабораторни инциденти, тя посочи пропуски в процедурите и защитните мерки като възможни причини за излагане на риск.

Тя отбеляза и трудностите при докладването на подобни случаи. Темата се свърза с по-ранното обсъждане на болничните инфекции и необходимостта проблемите да бъдат откривани и отчитани, за да могат да бъдат управлявани.

Дискусията очерта обща задача пред медицинските иновации: научните възможности да бъдат подкрепени с проверими резултати, подготвени екипи и последователна организация. От лабораторното изследване до избора на терапия и контрола на инфекциите, ползата за пациента зависи от връзката между знанието и ежедневната практика.