Молекулярната диагностика, достъпът до скрининг и проследяването след ваксинация бяха основни акценти в лекцията ѝ на Healthcare Innovation

Профилактиката на рака на маточната шийка изисква достъпни изследвания, информирани пациентки и последователно проследяване. Молекулярната диагностика на човешкия папиломен вирус — HPV, дава информация, която може да подпомогне оценката на риска още преди появата на клетъчни изменения. Това посочи д-р Велислава Хафузова в изложението си на националната конференция HealthCare Innovation на Асоциация „Качество на живот“.

Д-р Хафузова е специалист по акушерство и гинекология и хирургия, със специализация по фетална медицина в Утрехтския университет, Нидерландия. Професионалната ѝ дейност обхваща проследяването на бременност, феталната диагностика, репродуктивната медицина и минимално инвазивната гинекологична хирургия.

В лекцията си тя постави акцент върху HPV инфекцията, връзката ѝ с предраковите изменения и необходимостта диагностичните възможности да достигат до повече жени.

Защо HPV е във фокуса на женското здраве

В началото д-р Хафузова посочи, че темите за иновациите в женското здраве обхващат различни етапи от живота — от профилактиката на инфекции и репродуктивните проблеми до ендометриозата и менопаузата.

Тя обясни избора си да се съсредоточи върху HPV с връзката между инфекцията, онкологичния риск и обществената здравна политика.

По думите ѝ темата изисква едновременно медицински знания, информираност и организация на профилактиката. Ранният контакт с вируса поставя и въпроса за подготовката на младите хора да разбират рисковете и да търсят професионален съвет.

Молекулярната диагностика разширява оценката на риска

Д-р Хафузова разгледа нарастващото значение на HPV тестовете в скрининга за рак на маточната шийка.

Тя направи разграничение между установяването на вирусна инфекция и откриването на вече настъпили клетъчни промени. Според нея информацията за високорисковите HPV типове може да подпомогне определянето на последващото наблюдение.

В изложението бе подчертано, че поведението при жена с установено заболяване се различава от подхода при пациентка без клетъчни изменения, но с данни за повишен риск.

Това поставя изискване резултатите да бъдат оценявани в контекста на останалите изследвания и клиничната находка.

Инфекцията не протича еднакво при всички

Д-р Хафузова посочи, че при различните пациентки HPV инфекцията може да има различен ход. Значение имат вирусният тип, продължителността на инфекцията и особеностите на имунния отговор.

Тя разгледа персистиращата инфекция като важен въпрос при проследяването и обърна внимание на необходимостта високорисковите находки да бъдат оценявани своевременно.

В лекцията бяха обсъдени и фактори като тютюнопушенето и общото здравословно състояние, които трябва да бъдат отчитани при грижата за пациентката.

Достъпът до изследвания създава неравенства

Сред основните обществени проблеми д-р Хафузова открои финансовите бариери пред профилактиката.

По нейните наблюдения по-информираните пациентки с по-добри финансови възможности по-често търсят HPV изследвания и специализирана оценка. Жените в затруднено социално положение остават по-трудно обхванати.

Тя постави въпроса за необходимостта от организиран и финансиран подход, който да достига и до хората, които не търсят сами профилактична помощ.

Според нея ранното откриване не трябва да зависи единствено от възможността жената да заплати изследванията си.

Ваксинацията и скринингът имат различни задачи

Д-р Хафузова отдели значително внимание на ваксинацията срещу HPV и въпросите, които родителите поставят в кабинета.

Тя сподели наблюдения за колебание и недоверие към ваксините и посочи необходимостта от разбираема медицинска информация. Открои значението на профилактиката преди срещата с вируса.

В изложението бе направено разграничение между профилактичната ваксинация и лечението на вече възникнала инфекция или клетъчни изменения. Д-р Хафузова подчерта, че наличните профилактични ваксини не са терапия за установени лезии.

Тя обърна внимание и на необходимостта скринингът да продължава след ваксинация. Ваксинирането не отменя последващите профилактични дейности според приложимите препоръки.

Как вирусът променя клетъчните механизми

В научната част на лекцията д-р Хафузова представи ролята на вирусни белтъци в развитието на HPV-свързаните клетъчни изменения.

Тя се спря на белтъците E6 и E7 при високорисковите типове HPV и взаимодействието им с механизми, които контролират клетъчния растеж и делене.

Разгледа значението на нарушенията в защитните системи на клетката и способността на инфекцията да избягва част от имунния отговор.

Чрез тези примери д-р Хафузова обясни защо разбирането на молекулярните процеси е важно за развитието на диагностиката и новите лечебни подходи.

Ранното откриване трябва да бъде последвано от подходяща грижа

Д-р Хафузова представи клиничния си опит при проследяване и лечение на изменения на маточната шийка.

Тя разгледа различни интервенционни подходи, включително ексцизионни и лазерни методи, и подчерта значението на последващото наблюдение.

По думите ѝ оценката на резултата изисква проследяване във времето. Тя сподели наблюдения от практиката си на първата, втората и петата година след проведено лечение.

Специално внимание бе отделено на тютюнопушенето като неблагоприятен фактор, който трябва да бъде обсъждан с пациентките.

Допълващи подходи и нови изследователски възможности

В лекцията бяха засегнати фотодинамичната терапия, вагиналният микробиом и различни допълващи средства, които д-р Хафузова обсъди през призмата на клиничния си опит и представени научни данни.

Тя открои интереса към Lactobacillus crispatus и връзката между състава на вагиналната микробиота и протичането на HPV инфекцията.

Представи и вещества и продукти, изследвани за имуномодулиращо действие. Тези подходи бяха разгледани като отделна тема от ваксинацията, скрининга и лечението на установените предракови изменения. Представените наблюдения не установяват сами по себе си универсална терапия за отстраняване на HPV.

Д-р Хафузова изрази надежда за развитие на по-прецизни лечебни възможности, насочени към механизмите на вирусното действие и клетъчната трансформация.

Клиничната практика се нуждае от условия за научна работа

Д-р Хафузова постави и въпроса за възможностите българските лечебни заведения да участват по-активно в научни изследвания.

Според нея съществуват професионален интерес и клиничен опит, но са необходими финансиране, оборудване и организация, които да позволяват системно събиране и оценяване на данни.

Тя подчерта значението на изследванията, свързани с реалната лечебна практика, и възможността наблюденията от кабинета да бъдат проверявани чрез надеждни научни методи.

По-лесен достъп до изследване

В заключителната част д-р Хафузова постави въпроса за възможности, които могат да улеснят участието на жените в профилактиката, включително вземането на проба извън кабинета.

Основният ѝ акцент бе върху намаляването на финансовите и организационните препятствия. Според нея положителният резултат трябва да бъде последван от достъп до специализирана оценка и необходимите диагностични стъпки.

Така достъпният тест има смисъл като част от последователен път на грижа, който включва интерпретация, проследяване и лечение при показания.

Д-р Хафузова завърши с посланието, че превенцията трябва да има устойчиво място в здравната политика. Тя свърза тази цел с общото желание на медицинските специалисти да работят с хора, при които рискът е разпознат навреме и здравето е съхранено.