Психологическата подкрепа в болниците, доверието между лекар и пациент и финансирането според качеството на грижата бяха сред темите след лекцията на доц. Михаил Околийски

Достъпът до психологическа помощ трябва да бъде част от медицинската грижа, а организацията и финансирането на здравната система да отчитат цялостните потребности на пациента. Тези въпроси бяха във фокуса на дискусията след лекцията на доц. д-р Михаил Околийски на националната конференция HealthCare Innovation на Асоциация „Качество на живот“.

В разговора се включиха проф. Мария Орбецова, доц. д-р Любен Станев, д-р Бойков, проф. Иля Лазаров и Димана Субашка. Обсъдени бяха професионалното прегаряне, зависимостите, стигмата около психичните затруднения, отношенията с пациентите и възможностите за промяна на модела на финансиране.

Грижата за психичното благополучие не е признак на слабост

Димана Субашка, член на Асоциация „Качество на живот“, откри разговора с темата за отношението към психичното здраве и различията между поколенията.

Тя посочи, че стремежът на младите хора да поставят граници между работата и личния живот понякога се възприема като липса на трудолюбие. Според нея това може да бъде израз на осъзната необходимост от запазване на социалното и емоционалното благополучие.

Субашка открои значението на профилактичните прегледи, познаването на собствените права и готовността да се потърси помощ. Тя постави и въпроса за подкрепата при зависимости и хранителни разстройства, като подчерта необходимостта за тези проблеми да се говори открито.

Проф. Орбецова представи практика с медицински психолог в болницата

Проф. Мария Орбецова, специалист по вътрешни болести и ендокринология и изпълнителен директор на УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“, сподели опита от назначаването на медицински психолог в лечебното заведение.

По думите ѝ това е помогнало както на пациенти с хронични заболявания и усложнения, така и на хора с онкологични диагнози. Тя представи психологическата подкрепа като практически необходима част от работата на болницата.

Проф. Орбецова разказа и за проведени тематични семинари, включително за професионалното прегаряне. Посочи големия интерес сред специализантите, които са споделили трудности, свързани с натоварването, изискванията и критиката към тях.

Според нея подкрепата за младите медицински специалисти трябва да бъде разглеждана наред с грижата за пациентите.

Стигмата забавя търсенето на помощ

Проф. Орбецова обърна внимание на притеснението на деца и млади хора да споделят психични затруднения с родителите си, в училище или пред специалист.

Тя посочи страха от етикетиране като пречка пред навременната консултация. Според нея стигмата в семейството и обществото може да остави проблема без необходимата подкрепа и да затрудни последващото лечение.

В разговора бяха засегнати хранителните разстройства и психологическите последици от заболявания, които променят външния вид и самооценката. Проф. Орбецова открои необходимостта ендокринологичната и психичноздравната грижа да бъдат свързани.

Зависимостите изискват лечение, а не само административна реакция

Проф. Орбецова постави и въпроса за поведението на пациенти с хазартна зависимост по време на хоспитализация.

Тя разказа за случаи на залагане през електронни приложения и за последвали санкции към лечебни заведения. Според нея подобни ситуации трябва да водят и до въпроса как се разпознава и лекува зависимостта, а не разговорът да приключва единствено с административната последица.

Темата открои необходимостта болничните екипи да разполагат с възможности за насочване и професионална подкрепа при подобни проблеми.

Доверието между лекар и пациент има значение за лечението

Доц. д-р Любен Станев, председател на Асоциация „Качество на живот“, насочи дискусията към случаи, в които пациентът променя или прекъсва назначена терапия, без да съобщи на лекуващия лекар.

Той подчерта значението на пълната информация за безопасното планиране на следващите лечебни стъпки.

Димана Субашка свърза подобно премълчаване с притеснението на пациента да изрази собственото си мнение или да признае, че не е следвал препоръките.

В последвалата размяна на мнения бе поставен и въпросът за границите на намесата, съгласието и правото на пациента да взема решения. Разговорът очерта необходимостта откровеното общуване да бъде съчетано с уважение към личния избор и поверителността.

Д-р Бойков постави въпроса за клиничните пътеки

Д-р Бойков насочи дискусията към модела на болнично финансиране. Той попита дали клиничните пътеки в настоящия им вид отговарят на потребностите на пациентите и медицинските екипи.

Според него финансовите правила могат да създават напрежение между необходимата продължителност на лечението и административните изисквания за престой. Той постави и въпроса за стимулите, които насочват поведението на лечебните заведения.

Д-р Бойков обърна внимание на възнагражденията и натоварването на болничния персонал, включително медицинските сестри и санитарите. Подчерта необходимостта трудът им да бъде оценяван справедливо.

Доц. Околийски: клиничната пътека е и алгоритъм за качество

В отговора си доц. Околийски посочи, че въпросът няма еднозначно решение.

Той разграничи клиничната пътека като последователност от медицински действия и добри практики от използването ѝ като механизъм за заплащане. Според него изкривявания възникват, когато финансовият стимул започне да определя отчитането на дейностите.

Той отбеляза, че това може да се отрази и върху достоверността на медицинската статистика. Подчерта необходимостта евентуалните промени да бъдат внимателно подготвени, с ясна оценка какво трябва да замени съществуващия модел.

Солидарността и контролът при здравното осигуряване

Дискусията засегна и възможността за повече здравноосигурителни фондове.

Доц. Околийски припомни обсъждания по темата и становище на СЗО, с което се е запознал по време на работата си в организацията. Той открои риска от подбор на по-здрави осигурени лица и затруднен достъп за хората с по-големи медицински потребности.

Според него подобен модел изисква ефективни правила и контрол, които да защитават солидарността и да не позволяват изключване на по-болните.

Той постави и въпроса за независимостта на НЗОК и необходимостта решенията ѝ да бъдат насочени към потребностите на осигурените и качеството на медицинската помощ.

Проф. Иля Лазаров: новият модел сам по себе си не премахва изкривяванията

Проф. Иля Лазаров сподели опит от Германия при въвеждането на диагностично свързаните групи — система за групиране и заплащане на болнични случаи.

Той посочи, че промяната на финансовия механизъм може да създаде нови стимули за отчитане и организация на престоя. Чрез пример от практиката открои риска стремежът към по-благоприятно заплащане да влияе върху управлението на отделните случаи.

Коментарът му постави акцент върху необходимостта всеки модел да бъде съпроводен с контрол и оценка на реалните резултати за пациента.

От лечението на болестта към създаването на здраве

В заключителното си включване проф. Лазаров насочи вниманието към салутогенезата — подход, който изследва факторите, подпомагащи здравето и способността на човека да се справя.

Той постави въпроса дали здравната система отделя достатъчно внимание на запазването на здравето, вместо да съсредоточава усилията и ресурсите си основно върху вече възникнали заболявания.

В този контекст открои психологическата и психотерапевтичната подкрепа като част от цялостната грижа.

Дискусията свърза личното преживяване на пациента с организацията на здравната система. От достъпа до медицински психолог до начина на финансиране участниците поставиха общ приоритет — грижата да отчита човека в неговата цялост, а качеството да бъде оценявано чрез реалната полза за здравето и ежедневието му.