Разпознаването на предраковите състояния, индивидуалната оценка на риска и проследимите резултати от скрининга са сред приоритетите на превантивната онкология

Грижата в онкологията трябва да започва преди поставянето на диагнозата — с ограничаване на рисковите фактори, разпознаване на предраковите състояния и своевременно изясняване на съмнителните промени. Това бе основното послание на д-р Марчела Колева в изложението ѝ за превантивната онкология на националната конференция HealthCare Innovation на Асоциация „Качество на живот“.

Д-р Колева е медицински онколог, началник на отделението по медицинска онкология в МБАЛ „Света София“, част от екипа на Health Master Clinic и член на Управителния съвет на асоциацията.

В представянето си тя постави акцент върху индивидуалния подход към профилактиката, подготовката на медицинските специалисти и необходимостта кампаниите за ранно откриване да бъдат оценявани чрез конкретни резултати. Разгледа и продължителното проследяване след лечение, когато остава рискът от рецидив или развитие на друго, независимо онкологично заболяване.

Какво представлява превантивната онкология

Д-р Колева определи превантивната онкология като част от здравеопазването, насочена към намаляване на случаите на рак, включително на тези, които впоследствие изискват значителен ресурс за лечение. Тя подчерта, че това е обществена мисия и отговорност на държавата, която отделните медицински специалисти не могат да поемат сами.

Сред основните задачи тя открои разпознаването на предраковите състояния и своевременното изясняване на ранните, често неспецифични симптоми. По думите ѝ подготовката на бъдещите лекари и специалисти по дентална медицина трябва да им позволява да разпознават подозрителните изменения и да насочват пациентите за необходимите изследвания.

Д-р Колева свърза превантивната онкология и с намаляването на тежестта на продължителното лечение — както за пациентите, така и за здравната система. Тя посочи, че възможността за дългогодишен контрол на заболяването е важен напредък, но изисква сериозен ресурс и допълнително подчертава значението на превенцията.

Посещението при онколог може да има и превантивен смисъл

Д-р Колева започна с въпроса дали посещението в онкологично отделение може да бъде свързано и с положителна перспектива. По думите ѝ специалността често предизвиква страх, докато възможностите за оценка на риска и ранно откриване остават на заден план.

Тя разказа за пациенти от практиката си, които живеят повече от две десетилетия след диагностициране на напреднало заболяване. Чрез тези примери открои възможността при част от пациентите лечението да осигури продължителен контрол.

Този напредък обаче не отменя необходимостта от превенция, подчерта тя. Продължителното лечение изисква значителен медицински, финансов и човешки ресурс, което прави предотвратяването и ранното откриване на заболяванията особено важни.

Д-р Колева представи превантивната онкология като обществена задача, която изисква участие на здравните институции, медицинските специалисти и гражданите.

„Човек вижда това, което знае“

Един от основните акценти в лекцията бе разпознаването на предраковите състояния — изменения, които могат да бъдат свързани с повишен риск от развитие на злокачествено заболяване.

„Човек вижда това, което знае“, посочи д-р Колева, като свърза ранното откриване с подготовката на специалистите.

Тя подчерта необходимостта обучението на студентите по медицина и дентална медицина да включва системно запознаване с подобни промени. Част от тях могат да бъдат забелязани при преглед, а други изискват дерматоскопия, ендоскопия или допълнителни диагностични методи.

По думите ѝ възможността една промяна да бъде видяна не означава непременно, че тя ще бъде разпозната правилно. Затова са важни знанията, клиничната преценка и своевременното насочване за изясняване.

Тя обърна внимание и на специалистите извън медицината, които в работата си могат да забележат кожни изменения. Подобно наблюдение може да бъде повод човек да бъде насочен към лекар за оценка на находката.

Ранните симптоми невинаги са специфични

Друга трудност е разпознаването на заболяването по ранни, неспецифични оплаквания, отбеляза д-р Колева.

Тя постави акцент върху промените в обичайното състояние на пациента, които продължават във времето или не се повлияват според очакванията. Като пример посочи значението на своевременното изясняване на упорити симптоми от страна на храносмилателната система.

По думите ѝ откриването на заболяване в ранен етап може да разшири възможностите за лечение и да намали необходимостта от по-тежки интервенции.

Скринингът трябва да бъде съобразен с риска

Д-р Колева настоя скрининговите програми да се основават на ясно определени рискови групи и критерии за включване.

Тя посочи значението на възрастта, тютюнопушенето, професионалните въздействия, телесното тегло, физическата активност, фамилната история и предходните заболявания.

Според нея различният профил на хората изисква различен подход. Изборът на изследвания трябва да бъде обоснован спрямо конкретния човек и целта на наблюдението.

За индивидуалната оценка е необходимо да се познават условията на живот и работа, приеманите лекарства, навиците и медицинската история на пациента, обясни тя.

Обсъждат се индивидуализирани програми с екипа на Health Master Clinic

Д-р Колева посочи, че с екипа на Health Master Clinic са обсъждали създаването на възможности за индивидуализирана оценка на риска и насочени профилактични изследвания. В последвалия разговор тя допълни, че с доц. д-р Любен Станев и Димана Субашка са коментирали възможността да бъдат обхванати и българите, живеещи в чужбина.

Тя предложи необходимите изследвания и консултации да бъдат планирани предварително, така че хората да могат да ги извършат организирано по време на престоя си в България. Според нея предварителното съгласуване би позволило резултатите да бъдат последвани от консултации със съответните специалисти.

Д-р Колева представи това като възможна посока за работа. Тя посочи, че подобна организация би улеснила и работещите в страната, които могат предварително да отделят време за профилактика.

Кампаниите трябва да показват какво са постигнали

Д-р Колева постави въпроса за отчетността на профилактичните инициативи. Тя посочи ежегодните кампании, посветени на рака на гърдата и простатата, и настоя резултатите да бъдат проследявани. Според нея е необходимо да се знае колко души са обхванати, какви находки са установени и какво е последвало за хората, при които е открит проблем.

Тя критикува подход, при който се говори за скринингови програми, без достатъчна яснота за ефекта им. Постави акцент върху необходимостта обществените ресурси да водят до измерима полза.

В изложението си д-р Колева открои и отговорността на институциите за първичната превенция — ограничаването на рисковите въздействия, включително тези, свързани със средата и условията на живот.

Кожа и устна кухина: видимите промени също изискват внимание

В практическата част на лекцията д-р Колева представи изображения на изменения по кожата и лигавиците, които изискват специализирана оценка.

Сред разгледаните бяха актиничната кератоза и други кожни лезии. Тя подчерта значението на дерматологичния преглед и дерматоскопията при съмнителни промени. Специално внимание бе отделено на устната кухина и ролята на лекарите по дентална медицина. Д-р Колева разгледа левкоплакията и еритроплакията като находки, които не бива да бъдат подценявани.

Тя подчерта, че при съмнителни и непреминаващи изменения може да бъде необходимо вземане на материал за хистологично изследване, за да се установи естеството на промяната и да се определи последващото поведение.

Откритата находка трябва да бъде изяснена

Д-р Колева разгледа ролята на ендоскопските методи за установяване на промени в храносмилателната система.

При представянето на полипи на дебелото черво тя обърна внимание, че оценката не се изчерпва с размера на образуванието. Значение имат характеристиките му и резултатът от изследването на тъканта.

Лекцията открои необходимостта откритата находка да бъде последвана от подходящо диагностично и лечебно поведение. Извършването на изследване не приключва грижата, когато е установена промяна, която трябва да бъде уточнена.

HPV-свързаните заболявания не се ограничават до маточната шийка

При разглеждането на предраковите изменения на маточната шийка д-р Колева обърна внимание на човешкия папиломен вирус. Тя посочи, че разговорът за HPV трябва да обхваща и други свързани с инфекцията онкологични заболявания. Подчерта значението на информираността, разпознаването на измененията и своевременната специализирана оценка. Темата бе представена като част от по-широкия подход към профилактиката и ранното откриване.

Причината за анемията трябва да бъде установена

Д-р Колева разгледа и анемията като находка, чиято причина изисква изясняване.

Тя посочи, че при определени случаи е необходимо да бъдат обсъдени заболявания на храносмилателната система или костния мозък. Обърна внимание на упоритите и трудно повлияващи се състояния, при които първоначалното обяснение може да не е достатъчно.

С този пример подчерта необходимостта симптомите и лабораторните отклонения да бъдат разглеждани в контекста на цялостното състояние на пациента.

Панкреасът и значението на последователното проследяване

Специално внимание в лекцията бе отделено на рака на панкреаса. Д-р Колева сподели наблюдения от практиката си за по-чести срещи с това заболяване и посочи трудностите при лечението му.

Тя подчерта необходимостта установените изменения да бъдат проследявани според преценката на специалиста. Обърна внимание на риска контролни изследвания да бъдат отлагани въпреки дадените медицински указания. Засегна и заболяванията на черния дроб и жлъчните пътища, включително в контекста на хроничните вирусни инфекции.

Ракът на гърдата засяга и мъжете

Д-р Колева напомни, че рак на гърдата се среща и при мъже. Тя посочи, че промените в областта на млечната жлеза при тях също изискват внимание и медицинска оценка.

Темата бе включена в посланието ѝ за цялостен поглед към пациента и за избягване на пропуски, породени от предварителни очаквания кой може да бъде засегнат от определено заболяване.

Проследяването продължава и след успешно лечение

Важна част от изложението бе посветена на пациентите, които вече са преминали през онкологично лечение.

Д-р Колева подчерта, че постигнатата ремисия не отменя необходимостта от последваща грижа. Тя разграничи връщането на първоначалното заболяване от появата на втори първичен тумор — ново, независимо онкологично заболяване.

Като пример разказа за пациентка с много късна повторна проява на рак на гърдата. Чрез случая открои значението на внимателно събраната медицинска история и оценката на новите симптоми в контекста на предходното лечение. Според нея нова находка при онкологичен пациент не трябва автоматично да бъде приемана за разсейка от познатото заболяване. Необходимо е да се установи нейният произход.

Генетичните изследвания са част от индивидуалната оценка

В последвалите въпроси д-р Колева обсъди мястото на генетичните изследвания при хора с фамилна история и съмнение за наследствен риск.

Тя подчерта, че установеното предразположение не означава непременно развитие на заболяване. Информацията трябва да бъде използвана за определяне на подходящо наблюдение и конкретни действия според риска. Генетичният резултат е част от оценката, която включва медицинската история, клиничните данни и индивидуалните особености.

В заключение д-р Колева подчерта необходимостта от цялостен поглед към пациента — отделните симптоми и находки да се оценяват във връзка с медицинската му история и общото му състояние. Така превантивната онкология започва с вниманието към промените и продължава с навременното им изясняване и последователното проследяване.

„Ние сме едно цяло“, обобщи тя.