Специалисти обсъдиха наследствеността, метаболитното здраве, психологическата подкрепа и ролята на здравната система в превенцията

Кога генетичното изследване помага за профилактиката на рака и как резултатът от него трябва да промени медицинското поведение? Какво могат да подскажат метаболитните нарушения и защо индивидуалната грижа се нуждае от организация на ниво здравна система? Тези въпроси обединиха дискусията след лекцията на д-р Марчела Колева за превантивната онкология на националната конференция HealthCare Innovation на Асоциация „Качество на живот“.

В разговора участваха д-р Марчела Колева, проф. Мария Орбецова, д-р Мария Савчева, проф. д-р Радостина Александрова, проф. Иля Лазаров, доц. д-р Любен Станев и Димана Субашка.

Дискусията премина от наследствената предразположеност и конкретните медицински решения към начина на живот, психологическата подкрепа и необходимостта профилактиката да бъде достъпна и последователно организирана.

Генетичните изследвания трябва да отговарят на конкретен въпрос

Д-р Мария Савчева постави въпроса доколко е оправдано по-широкото използване на генетични изследвания при хора без установено онкологично заболяване.

Тя насочи вниманието към възможността информацията за наследствения риск да бъде използвана за промени в начина на живот и за по-точно определяне на необходимото наблюдение. Постави и въпроса за границата между обоснованата профилактика и крайни решения, свързани с опасението от бъдещо заболяване.

В отговора си д-р Колева открои значението на фамилната история. По думите ѝ генетичните изследвания могат да бъдат полезни, когато има основания да се предполага наследствено предразположение.

Тя подчерта, че наличието на генетичен рисков фактор не означава непременно развитие на заболяване. Практическото значение на резултата е да подпомогне определянето на подходящо наблюдение и действия за конкретния човек.

Д-р Колева постави и въпроса какво точно включват предлаганите генетични анализи. В разговора бе откроена необходимостта да се познават обхватът на изследването и възможностите за интерпретация на резултата.

Според нея персонализираната медицина има приложение както при вече диагностицирани пациенти, така и при хора без установено онкологично заболяване.

Кога наследственият риск изисква превантивна намеса

Проф. Мария Орбецова допълни разговора с примери от ендокринологията. Тя посочи синдромите на множествена ендокринна неоплазия, при които определени наследствени мутации са свързани с конкретни туморни рискове.

Като пример представи превантивното отстраняване на щитовидната жлеза при определени носители на мутации, свързани с риск от медуларен карцином. Спомена и случай от практиката с дете, при което е предприето подобно поведение.

Чрез този пример проф. Орбецова открои разликата между общото опасение от заболяване и конкретен наследствен синдром, при който има основания за специфични действия.

Тя подкрепи акцента върху насочения скрининг. По думите ѝ общите препоръки за здравословен живот трябва да бъдат допълвани с наблюдение, съобразено с индивидуалните особености и установения риск.

Когато метаболитната промяна е повод за допълнително изясняване

Във връзка с представената от д-р Колева тема за рака на панкреаса проф. Орбецова попита дали наблюденията ѝ са свързани с определена локализация на туморите в органа.

Разговорът насочи вниманието към трудностите при откриването на изменения в тялото и опашката на панкреаса. Проф. Орбецова посочи, че в определен клиничен контекст повишената кръвна захар и появата на симптоматичен диабет могат да бъдат повод за допълнително изясняване.

Тя обърна внимание на панкреатогенния диабет и необходимостта метаболитните отклонения да бъдат разглеждани заедно с останалите данни за състоянието на пациента.

Посланието ѝ бе насочено към разпознаването на ситуации, в които промяната в кръвната захар може да бъде част от друго заболяване, а не към приемането на всяко подобно отклонение като признак за рак.

Затлъстяването и онкологичният риск

Проф. Орбецова постави акцент върху връзката между затлъстяването и определени онкологични заболявания. Тя посочи, че темата е включена в подготвеното от нея изложение за метаболитното здраве.

Според нея при хора с метаболитен синдром, затлъстяване и допълнителни рискови фактори е важно да се преценява към кои заболявания да бъде насочено вниманието.

Тя подчерта необходимостта профилактиката да бъде съобразена с конкретния пациент. Това означава съпътстващите заболявания и рискове да бъдат оценявани заедно, вместо човекът да бъде разглеждан единствено през една диагноза.

Психологическата подкрепа като част от комплексната грижа

Разговорът обхвана и ролята на психологическите и когнитивните подходи при метаболитните заболявания.

Проф. Орбецова посочи включването на подобни подходи в съвременните професионални препоръки и обърна внимание на работата със стреса и поведението. Тя свърза темата с необходимостта грижата да обхваща ежедневните навици и психичното състояние.

Като илюстрация разказа за дълголетница, която поставя спокойствието и отношенията с околните сред важните условия за добър живот. Примерът насочи разговора към социалната среда и личното усещане за благополучие.

Алкохолът и дълголетието — тема, която изисква разграничения

В дискусията проф. Орбецова припомни по-стари български изследвания за ниските количества алкохол и сърдечносъдовите показатели. Разговорът засегна и хранителните традиции, ферментиралите продукти и различните модели на хранене, свързвани с дълголетие.

В заключителното си включване проф. Радостина Александрова се върна към темата за ресвератрола и виното, като направи разграничение между изследванията на отделно съединение и употребата на алкохолна напитка.

Обсъжданите примери не представляват основание алкохолът да бъде препоръчван за профилактика на рака. Алкохолната консумация е установен рисков фактор за редица онкологични заболявания.

Предварително организирана профилактика за българите в чужбина

Д-р Колева предложи необходимите профилактични изследвания и консултации да бъдат планирани предварително, така че хората да могат да ги извършат организирано по време на престоя си в България.

По думите ѝ подобна организация би позволила изследванията да бъдат последвани от оценка на резултатите и срещи със съответните специалисти в рамките на ограниченото време, с което човек разполага.

Д-р Колева посочи, че този подход би улеснил и работещите в страната. Представи го като възможна посока за бъдеща работа, която изисква предварително определяне на медицинските потребности.

Проф. Иля Лазаров: усилията на лекарите се нуждаят от държавна подкрепа

Проф. Иля Лазаров постави въпроса за съотношението между подготовката и личните възможности на лекарите и подкрепата, която получават от здравната система. Той посочи, че темата за превенцията не е отговорност единствено на отделния лекар, и предложи необходимостта от институционално участие да бъде предмет на самостоятелен разговор.

Проф. Радостина Александрова за инфекциозните фактори и устойчивостта на туморните клетки

В заключителното си включване проф. д-р Радостина Александрова от Българската академия на науките допълни разговора с биологичната перспектива към превенцията и развитието на рака.

Тя се върна към ролята на инфекциозните фактори и към обстоятелството, че HPV-свързаните заболявания не се ограничават до маточната шийка.

Проф. Александрова засегна и способността на туморните клетки да се променят и адаптират. Обърна внимание на клетъчни популации, които могат да останат в неактивно състояние и да бъдат по-трудни за повлияване от терапии, насочени към активно делящи се клетки.

Този коментар допълни темата за късните повторни прояви на заболяването и значението на продължителното проследяване. В разговора отново бе поставен въпросът как разширяващото се знание за генетичните рискове да бъде превръщано в обосновани решения за профилактика, ранна диагностика и лечение.

Дискусията очерта превантивната онкология като съвместна работа между различни медицински специалности, пациентите и институциите. От генетичния резултат до конкретното изследване и последващата консултация основният въпрос остана как информацията за риска да се превърне в навременна и последователна грижа.