Защо жените живеят по-дълго и кога стремежът към младост губи смисъл? Учени и лекари обсъдиха науката за дълголетието
Разликите между половете, здравето на мозъка и границата между доказаната превенция и експерименталното подмладяване бяха във фокуса на дискусията на HealthCare Innovation
По-дългият живот има значение, когато е съпроводен със запазена активност, самостоятелност и възможност за пълноценни отношения с другите. Около този въпрос се разви дискусията „Кой живее по-дълго и защо? Науката за пола, възрастта и подмладяването“, проведена след лекцията на проф. д-р Радостина Александрова на националната конференция HealthCare Innovation на Асоциация „Качество на живот“.
Разговорът обхвана биологичните и поведенческите различия между жените и мъжете, промените в стареенето между поколенията, развитието на подходи за подмладяване и необходимостта от запазване на когнитивните способности. Участниците поставиха и въпроса докъде стремежът към продължителен живот е подкрепен с доказателства и какво място има смисълът в този стремеж.
Защо жените живеят по-дълго
Председателят на асоциацията доц. д-р Любен Станев постави въпроса за причините жените да живеят по-дълго от мъжете. В отговора си проф. Александрова, вирусолог и професор по морфология в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН, обясни, че разликата не може да бъде сведена до един фактор.
Тя посочи биологични особености, включително ролята на половите хромозоми и хормоните, както и различия в поведението и излагането на риск през отделните етапи на живота.
По думите ѝ различия се наблюдават още в ранна възраст. Тя обърна внимание и на по-честото участие на момчета и млади мъже в рискови ситуации и произшествия.
Проф. Александрова открои значението на двете Х-хромозоми при жените и на хормоналните фактори. Представи ги като част от комплексно обяснение, което включва едновременно наследственост, физиология, среда и поведение.
Отношението към собственото здраве също има значение
В разговора бе засегнато и отлагането на медицинската помощ. Проф. Александрова посочи, че част от мъжете са склонни да пренебрегват здравните си проблеми и да възприемат посещението при лекар или приемането на лекарства като несъвместими с представата им за мъжественост.
Тя отбеляза ролята на близките — съпруги, дъщери, майки и сестри, които често насърчават мъжете да потърсят медицинска помощ.
Така въпросът за различията в продължителността на живота бе свързан и с ежедневните решения: разпознаването на симптомите, навременната консултация и готовността човек да се грижи последователно за здравето си.

Какво показват изследванията при животните
Проф. Александрова представи и сравнителни изследвания при животински видове, които разглеждат връзките между пола, половите хромозоми, размножителното поведение и продължителността на живота.
Тя обясни, че при някои видове конкуренцията между мъжките за партньорки е свързана със значителен разход на енергия, постоянна борба и риск. В този контекст посочи изследвания, които свързват моногамните размножителни системи с по-малка разлика в дълголетието между половете.
Примерите бяха обсъдени като наблюдения от животинския свят, чието пренасяне към човешките отношения изисква предпазливост.
Разговорът засегна и биологичните механизми на привличането. Проф. Александрова разказа за експерименти с предпочитания към телесни миризми и тяхната връзка с различия в главния комплекс на тъканната съвместимост, който има важна роля за имунния отговор.
Тя представи и изследвания при полевки, свързващи формирането на партньорска връзка с епигенетични промени. Чрез тези примери открои сложното взаимодействие между биологията и поведението.
Днешните възрастни могат да имат по-добри показатели от предходните поколения
Проф. Александрова посочи сравнителни проучвания, при които хора от различни поколения са подлагани на сходни физически и когнитивни тестове на една и съща възраст.
По представените от нея данни по-късните поколения показват по-добри резултати по част от изследваните показатели. Тя свърза тези наблюдения с образованието, подобрените здравни грижи и условията на живот.
Това постави въпроса за възрастта като променяща се характеристика: еднаквият брой години не означава непременно еднакво функционално състояние при хора, живели в различна среда и време.
Къде свършва доказаната превенция и започва експериментът
Димана Субашка, член на Асоциация „Качество на живот“ и специалист по маркетинг и комуникации в здравеопазването и неправителствения сектор, насочи разговора към границата между доказаната превенция и експерименталните подходи за подмладяване.
Тя постави въпрос за рекламирането и предлагането на пептидни терапии, глутатион и други продукти с обещания за подмладяване, включително когато доказателствата за конкретното им приложение остават ограничени.
В отговора си проф. Александрова подчерта, че целта на здравословното стареене е запазването на способностите и независимостта — „да бъдем активни, да бъдем здрави, да бъдем подвижни“.
Тя добави значението на ясното мислене и възможността човек да обича и подкрепя близките си възможно най-дълго. Изрази и притеснение от стремежа към вечна младост, когато той не е съпроводен с размисъл за съдържанието на живота.
Като преподавател проф. Александрова постави акцент върху необходимостта грижата за външния вид да бъде съпроводена с личностно и интелектуално развитие.
Козметиката като поле за приложение на научни разработки
В дискусията бе разгледано навлизането на нанотехнологиите и молекули, насочени към епигенетични механизми, в козметичните разработки.
Проф. Александрова посочи, че съвременната козметична индустрия използва научни подходи за доставяне на активни съставки и въздействие върху клетъчни процеси. Тя свърза развитието на тези технологии с по-широкия интерес към механизмите на стареенето.
Проф. Иля Лазаров също обърна внимание на изследванията върху проникването на вещества през кожата и достигането им до желаното място на действие.
Той открои значението на този въпрос и за разработването на продукти за външно приложение. Обсъждането бе насочено към технологичните възможности, без да представлява доказателство за общо подмладяване на организма.
Болест ли е стареенето
Проф. Лазаров постави и въпроса дали стареенето трябва да бъде определяно като заболяване. Той посочи, че в научната общност се води дебат по темата.
Проф. Александрова свърза този въпрос с разработването и евентуалната регистрация на сенотерапевтици — подходи, насочени към стареещите клетки и неблагоприятното им действие.
Дискусията очерта практическото значение на определенията: за оценката на бъдещи терапии е необходимо да бъдат ясно формулирани целта на приложението, показателите за ефективност и очакваната полза за човека.
Дълголетието на мозъка е съществено за активния живот
Д-р Вергиния Георгиева, фармаколог и член на Асоциация „Качество на живот“, постави акцент върху запазването на мозъчните функции.
Тя посочи, че дълголетието не се изчерпва с физическото състояние на организма. Според нея когнитивните способности са определящи за активността и пълноценното участие в живота.
Д-р Георгиева разказа за работата си по теми, свързани с когнитивните функции и уврежданията на мозъчни структури от различни въздействия, включително лекарствени.
Като примери за продължаваща професионална и интелектуална дейност в напреднала възраст тя посочи проф. Памуков и Петър Димков. Чрез тях открои значението на ангажираността и работата в област, която дава посока и смисъл на ежедневието.

Онкологичната перспектива: клетъчната „вечна младост“ има и опасна страна
В заключителната част се включи д-р Марчела Колева, медицински онколог, началник на отделението по медицинска онкология в МБАЛ „Света София“, част от екипа на Health Master Clinic и член на Управителния съвет на Асоциация „Качество на живот“.
Тя насочи вниманието към раковите клетки, които избягват нормалните ограничения на клетъчния живот. С този пример постави въпроса за риска, когато механизмите на растеж, делене и клетъчна смърт излязат извън контрол.
В разговора с проф. Александрова бе подчертано значението на баланса. Продължителното съществуване на клетката само по себе си не означава полза за организма, ако е нарушена нормалната регулация.
Д-р Колева открои и социалното измерение на човешкия живот — необходимостта от общуване и отношения с другите. Така финалът на дискусията върна темата към качеството на живот: запазени способности, човешки връзки и възможност за пълноценно участие в обществото.
