Можем ли да останем вечно млади и има ли ваксина за дълголетие?

Проф. Радостина Александрова за биологичния часовник, „зомби клетките“, търсенето на хапче срещу стареенето и възможностите за пълноценен живот в напреднала възраст

Може ли науката да забави стареенето и докъде се простират границите на човешкия живот? Разработват ли се лекарства и ваксини, насочени към процесите, които стоят зад него? Тези въпроси разгледа проф. Радостина Александрова от Българската академия на науките в лекцията „Forever young I want to be: вечната младост и науката за дълголетието“, представена на националната конференция HealthCare Innovation на Асоциация „Качество на живот“.

Изложението проследи пътя от древния стремеж към безсмъртие до съвременните изследвания на клетъчното стареене. Проф. Александрова представи ролята на гените, начина на живот и околната среда, възможностите на експерименталните терапии и значението на активността и творчеството в напреднала възраст.

Тя направи разграничение между научните перспективи и наличните възможности: хапче срещу стареенето засега няма, а представените експериментални ваксинални подходи за отстраняване на стареещи клетки се изследват при мишки.

Мечтата за вечна младост и предизвикателствата на застаряващия свят

Желанието за вечна младост съпровожда човечеството от древността, посочи проф. Александрова. Тя започна с историята за Гилгамеш — владетеля, който търси начин да преодолее човешката смъртност, и припомни произведения на изкуството и литературата, посветени на младостта и преходността.

Днес интересът към дълголетието има и непосредствено обществено значение. Населението застарява, а с това се увеличават потребностите от профилактика, лечение и продължителна грижа.

Позовавайки се на данни на Световната здравна организация, проф. Александрова посочи, че през 2020 г. хората на възраст 60 и повече години в света вече са били повече от децата под петгодишна възраст. Очакванията са към средата на века делът на населението над 60 години да достигне приблизително 22 процента.

С напредването на възрастта нараства честотата на редица онкологични, сърдечносъдови и невродегенеративни заболявания, отбеляза тя. Тази връзка насочва учените към въпроса дали наред с лечението на отделните заболявания могат да бъдат повлияни и общите биологични механизми, свързани със стареенето.

Стареенето не върви с една и съща скорост

На клетъчно и молекулно равнище стареенето включва множество взаимосвързани промени, обясни проф. Александрова. Сред тях са нестабилност на генома, епигенетични изменения, скъсяване на теломерите, изчерпване на стволовите клетки, нарушения във функцията на белтъците и митохондриите и натрупване на стареещи клетки.

Процесът не протича непременно равномерно. В лекцията бяха представени проучвания, които установяват периоди на по-изразени молекулни промени в определени възрасти.

Различните изследвания очертават различни възрастови граници, посочи тя. Общото между тях е разбирането, че стареенето може да протича на вълни, с периоди на по-осезаеми изменения.

Отделните органи също могат да остаряват с различна скорост. Затова броят на изживените години сам по себе си не описва напълно състоянието на организма.

Календарната и биологичната възраст невинаги съвпадат

Хронологичната възраст показва времето, изминало от раждането, докато биологичната отразява физиологичното състояние на човека, обясни проф. Александрова.

Тя посочи фактори, които могат да ускоряват стареенето — тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, небалансирано хранене, недостатъчно движение и сън, стрес, замърсен въздух и прекомерно излагане на слънчева радиация. Отбеляза и съществуването на генетични заболявания, свързани с преждевременно стареене.

Според представената от нея оценка приблизително една четвърт от различията в продължителността на живота се свързва с наследствеността. Съществено значение имат начинът на живот и въздействието на средата.

Проф. Александрова подчерта, че дълголетието не може да бъде обяснено с един-единствен ген. Изследват се множество механизми, свързани с поправката на увредена ДНК, имунния отговор, метаболизма и поддържането на теломерите.

Теломерите — защитата в краищата на хромозомите

Теломерите са защитни структури в краищата на хромозомите. Проф. Александрова ги сравни с краищата на връзките за обувки, които предпазват от разнищване.

При деленето на много клетки теломерите постепенно се скъсяват. Достигането на критична дължина може да ограничи способността на клетката да продължи да се дели.

В лекцията бе разгледана и теломеразата — ензим, който участва в поддържането на теломерите. Този механизъм привлича вниманието както на изследователите на стареенето, така и на онколозите, тъй като поддържането на теломерите е важно и за продължителното размножаване на раковите клетки.

Въздействието върху подобни процеси обаче изисква прецизност, посочи проф. Александрова. Потенциалното приложение трябва да бъде оценявано заедно с възможните нежелани последици.

Тя обърна внимание и на защитните функции на клетъчното стареене. То участва в нормални процеси на развитие и възстановяване на тъканите и може да ограничава размножаването на увредени клетки. Това е една от причините стареенето да не може да бъде разглеждано като един-единствен механизъм, който просто трябва да бъде изключен.

Какво представляват „зомби клетките“

Съществена част от изложението бе посветена на стареещите, или сенесцентни, клетки, популярно наричани „зомби клетки“. Те са преустановили деленето си, но остават метаболитно активни.

Проф. Александрова обясни, че част от тях отделят биологично активни вещества, които поддържат възпалителна среда и могат да влияят неблагоприятно върху съседни клетки.

Организмът разполага с механизми за отстраняването им, но с възрастта тази способност може да намалее. Така стареещите клетки се натрупват и допринасят за промени в тъканната среда.

Именно това ги превръща в мишена на изследвания, насочени към избирателното им отстраняване или към ограничаване на неблагоприятното им действие.

Колко дълго може да живее човек

Науката все още не дава единен отговор за максималната продължителност на човешкия живот, посочи проф. Александрова.

Тя представи публикации, които очертават различни възможни граници. Част от тях обсъждат предел около 115 години, други разглеждат диапазон между 120 и 150 години при определени допускания, а трети поставят под въпрос дали наличните данни позволяват да бъде определена окончателна граница.

Като примери за документирано дълголетие проф. Александрова посочи французойката Жана Калман, живяла повече от 122 години, и японеца Джироемон Кимура, достигнал 116 години.

Тя обърна внимание на необходимостта сведенията за изключително висока възраст да бъдат подкрепени с надеждни документи. Историите на отделни дълголетници могат да бъдат любопитни, но не представляват универсална формула за продължителен живот.

Опитът и емоционалната устойчивост като предимства на възрастта

Напредването на възрастта може да бъде съпроводено и с положителни промени, отбеляза проф. Александрова. Тя посочи натрупания опит, по-доброто справяне с определени стресови ситуации и възможността за