Липсващите стандарти – коренът на системния проблем

Последната лекция от Национална конференция OncoVision 2025, беше вдъхновяващото и дълбоко аналитично изложение на д-р Александър Симидчиев – пулмолог от Медицински институт на МВР и заместник-председател на Комисията по здравеопазването. Той постави акцент върху една от най-дълбоките слабости на българската здравна система: липсата на актуални, работещи и основани на доказателства медицински стандарти.

По думите му научната информация в света се обновява ежедневно, докато в България значителна част от медицинските стандарти не са променяни над 20 години. Това води до риск практиките да изостават драматично от международните доказателства и да поставят пациента в ситуация на неоправдана уязвимост.

Закон има, но няма работеща наредба: парадоксът на телемедицината

Д-р Симидчиев очерта и втори ключов проблем – наличието на закон за телемедицината без реалистична подзаконова рамка, която да гарантира неговото приложение.

Той подчерта абсурда в проекта на наредба, която гласи, че “ако телемедицински апарат е включен в мрежа, тази мрежа няма право да бъде свързана към интернет”.

Това технически парадоксално условие на практика блокира използването на телемедицина, която по своята природа изисква сигурна и постоянна интернет свързаност.

Въпреки това телемедицината вече се практикува ежедневно – дистанционни консултации, обмен на образи, проследяване на хронични пациенти. Но нормативната рамка поставя тези дейности „между редовната медицина и разрешената медицина“, създавайки правен вакуум и несигурност за специалистите.

Критичната роля на продължаващото медицинско образование

„Продължаващото медицинско образование трябва да стане задължително“, заяви категорично д-р Симидчиев.

Според него модерната здравна система трябва да има механизъм, чрез който новите научни доказателства достигат до всички специалисти в рамките на дни.

У нас обаче:

• съществува възможност, но
• липсва задължение за участие в такова обучение.

Това води до огромни разлики между лекари, които разполагат с актуална информация, и такива, които продължават да работят по остарели стандарти.

Той подчерта, че 80% от медицинските специалности в България нямат публикуван стандарт, което оставя място за произвол, несигурност и риск.

Когато грешките учат системата: авиационният модел, който медицината трябва да последва

Една от най-силните части в лекцията беше посветена на отношението към грешките.

Д-р Симидчиев сравни медицината с авиацията – индустрия, която достига най-високото ниво на сигурност, защото:

• грешките не се наказват;
• те се анализират;
• докладването им се стимулира;
• системата учи от всяка отделна ситуация.

„Ако наказваме грешките, произвеждаме още грешки. Ако стимулираме докладването им – произвеждаме знание.“

В България, отбеляза той, грешките водят до страх, прикриване и липса на прозрачност – което лишава системата от възможността да се изучава и усъвършенства. Този модел поставя и самите лекари в непрекъсната защитна позиция: вместо да работят в среда, която ги подкрепя да анализират пропуските си и да растат професионално, те са принудени да се страхуват от санкции, обвинения и стигматизация. Това създава култура на мълчание, в която проблемите се замитат, вместо да се решават – а медицинската общност е лишена от най-ценния инструмент за развитие: споделеното знание.

Защо този подход е жизненоважен в онкологията

Д-р Симидчиев подчерта, че медицината – и особено онкологията – трябва да използва грешките като обучителен ресурс, а не като основание за репресия.

Онкологията изисква:

• бърз обмен на информация,
• ясна дигитална инфраструктура,
• стандартизирани протоколи,
• телемедицински решения,
• прозрачност и взаимно доверие в екипите,
• постоянна актуализация на доказателствата.

Той посочи, че без интеграция между телемедицина, дигитализация, данни, обучение и професионално уважение, онкологичната грижа не може да бъде безопасна и модерна.

„Медицината става ефективна само когато грешките се анализират, споделят и се превръщат в стандарти, които предпазват следващия пациент.“

Пътят напред: здравната система като „швейцарски часовник“

В заключението си д-р Симидчиев предложи модел за устойчива промяна, основан на точност, взаимодействие и ясно разпределени роли.

Той сравни здравната система със „швейцарски часовник“, в който:

• Министерството на здравеопазването е махалото, задаващо ритъма;
• технологичните компании са циферблата – инструментите, които правят системата видима и измерима;
• университетите и Българският лекарски съюз са обучителният механизъм;
• медиите са винтовете, които държат конструкцията прозрачна и отчетна;
• изпълнителите на медицинска дейност са зъбните колела, които движат ежедневната практика.

Той подчерта, че финансирането не е проблем – България разполага с над 20 млрд. лева годишно за здравеопазване. Проблемът е, че:

• половината отиват за болници,
• под 4% – за профилактика и превенция.

Докато това разпределение не се промени, страната ще продължи да лекува твърде късно, твърде скъпо и твърде неефективно.

Заключение

Ден 2 от OncoVision® 2025 очерта ключови предизвикателства пред системата – липса на стандарти, недостатъчна дигитализация, фрагментирана комуникация между специалистите.

В същото време форумът показа висока мотивация за промяна, готовност за сътрудничество и стремеж към въвеждане на интегративни, персонализирани и дигитални модели на грижа.

Конференцията продължава да се утвърждава като пространство за професионален диалог, обществена ангажираност и устойчиво развитие на онкологичната система в България.