Skip links

Скрининг, данни и дигитално бъдеще: защо здравната система не е готова – г-н Илия Тасев

Една от ключовите институционални лекции на OncoVision 2025 беше представена от г-н Илия Тасев, директор на дирекция „Обществено здраве“ в Министерството на здравеопазването. Неговото изложение се фокусира върху предизвикателствата пред дигитализацията, качеството на здравните данни и реалната готовност на системата да изпълнява национални скринингови програми.

Лекцията очерта важен факт: проблемът не е в липсата на технологии, а в липсата на добре структурирани данни и недостатъчна системна подготовка за прилагане на мащабни национални политики.

Скринингът като тест за готовността на системата

Като участник в разработването на две скринингови програми – за рак на маточната шийка и за рак на дебелото черво – г-н Тасев подчерта, че успехът на подобни програми не зависи само от финансирането.

По думите му, една държава може да вложи сериозен ресурс, но ако здравната система не е структурно подготвена, липсва координация или организационен капацитет, ефектът е ограничен.

Той припомни, че миналата година беше реализирана скринингова програма за рак на маточната шийка. Макар някои да оценяват резултатите като незадоволителни спрямо отпуснатия ресурс, за краткия период на изпълнение програмата е показала ясно, че гражданите имат интерес и търсят ранна диагностика. Това само доказва колко необходим е скринингът като национален инструмент.

След приключването и бяха разработени още две нови програми – отново за рак на дебелото черво и рак на маточната шийка. Новост за България е въвеждането на метод за самотестване, широко използван в Нидерландия, Великобритания и други европейски държави.

Г-н Тасев подчерта, че това е огромно предизвикателство, защото не съществува готов модел, който може просто да бъде копиран. България трябва сама да го създаде, адаптирайки го към собствената си здравна система, инфраструктура и култура.

Здравната култура – критичният недостатък

Един от най-важните акценти беше темата за ниската здравна култура на населението, особено сред активните хора в трудоспособна възраст.

Г-н Тасев отбеляза, че неглижирането на индивидуалното здраве е сериозен проблем и възпрепятства ефективността на скрининговите кампании.

Затова Министерството работи паралелно в две посоки:
– създаване и администриране на национални скринингови програми,
– подготовка за въвеждане на здравно образование в училищата, за да се формира ново поколение с по-висока информираност и отговорност към собственото здраве.

Дигитализацията – проблемът не е в платформите, а в данните

По отношение на дигитализацията г-н Тасев беше категоричен:

Проблемът не е каква платформа ще бъде създадена, а какви данни ще постъпват в нея.

Той сподели, че качеството на здравните данни, подавани към НЗИС през последните 20 години, е под всякаква критика. Това означава, че дори най-модерната система не би могла да генерира надеждни регистри или аналитични модели, ако данните в нея не са коректни, пълни и структурирани.

В момента Министерството разработва модули на НЗИС, които да приемат дигитални образи и да изграждат регистри, способни да извличат автоматизирани показатели. Но каквото и да бъде създадено на технологично ниво, то ще се сблъска с основния проблем – качеството на подадените данни.

Кой поставя диагнозата? Липса на консенсус, който спира развитието

Г-н Тасев отбеляза, че в системата липсва консенсус относно това кой специалист поставя онкологичната диагноза, което възпрепятства създаването на стандарти, регистри и дигитални потоци от данни.

Без единно дефинирана роля и отговорност на специалистите е невъзможно да се въведе национален алгоритъм, който да се интегрира дигитално.

Ролята на Министерството и значението на партньорствата

В заключение той подчерта, че Министерството може да бъде активен партньор в значими проекти, но успехът зависи от обединението на медицинската общност и неправителствения сектор.

Според него е лесно да се критикува институцията, но често реалните трудности идват на ниво изпълнение:
„Кажете, когато направим нещо, а после изпълнителят не го изпълнява“, подчерта той, призовавайки към по-голяма ангажираност в цялата система.