Интегративна онкология, грижа и пациентът в центъра: Обзор на Ден 1 от Националната конференция OncoVision 2025

14 ноември, Хотел Metropolitan, София

Първият ден от Първото издание на “Националната конференция OncoVision 2025″, организирана от Асоциация “Качество на живота”, премина при изключително висока активност и събра на едно място лекари, пациенти, експерти и организации, обединени от обща цел – да се постави началото на нов модел на интегративна онкологична грижа в България. Форумът е посветен на иновациите, новите решения и комплексния, пациентски ориентиран подход в онкологията, като всичко се излъчваше на живо, за да може да отговорим на въпросите на пациентите, които многократно са задавали и не са успявали да получат очакваните отговори.

Официално откриване от Председателя – Доцент д-р Любен Станев

Националната конференция OncoVision 2025 беше открита от доц. д-р Любен Станев, председател на Асоциация „Качество на живота“, който приветства участници, гости и експерти и подчерта значимостта на общите усилия в онкологичната грижа. Той отбеляза, че подготовката на форума е била истинско предизвикателство, извършено в кратки срокове, но водено от ясната цел – пациентите с онкологични заболявания да получат най-доброто качество на грижа.

Доц. Станев подчерта, че в България има изключително компетентни и отдадени онколози, но е невъзможно цялата онкологична грижа да се ограничава единствено до лекарския кабинет. Лекарите са ежедневно натоварени с множество административни и организационни задачи, а пациентите често пристигат при тях в тревожно и емоционално напрегнато състояние – фактори, които натоварват и двете страни и затрудняват процеса на комуникация и лечение.

Той призова пациентите и специалистите да бъдат открити едни с други и да осъзнаят, че ранната профилактика и навременните прегледи са от ключово значение. Доц. Станев подчерта, че никой лекар не може да носи вина за забавени прегледи или пропусната профилактика, но че всички – професионалисти, институции и пациенти – трябва да поемат обща отговорност.

В своето приветствие той подчерта и важността на темите, които ще бъдат разгледани в рамките на конференцията, включително новите тенденции в онкологията, връзката между COVID-19 и онкологичните заболявания, както и съвременните модели на интегративна грижа.

„Днес сме събрали едни от най-добрите специалисти, за да говорим открито, честно и професионално за това как да изградим по-добра онкологична система – такава, която поставя пациента в центъра“, заключи доц. д-р Станев.

Основни акценти от програмата

Д-р Марчела Колева – интегративната онкология като допълващ национален стандарт в лечението

В своята презентация д-р Марчела Колева, онколог в УМБАЛ „Св. София“ и член на Асоциация „Качество на живота“, представи концепцията за интегративната онкология като необходима част от съвременната грижа за пациентите.

Тя подчерта, че този подход не заменя класическите методи като химио-, лъчетерапия и хирургия, а ги допълва чрез управление на стреса, персонализирано хранене, физическа активност, психосоциална и юридическа подкрепа.

Д-р Колева очерта ключовите трудности, с които пациентите се сблъскват – страх, объркване, липса на координация и административни бариери – и подчерта необходимостта от структурирана, мултидисциплинарна грижа, ориентирана към качеството на живот. Според нея интегративният модел трябва да бъде въведен като национален стандарт, който поставя пациента в центъра и гарантира по-добра поносимост към лечението и по-добри резултати.

Д-р Самуил Кътов – онкорехабилитацията като научно доказана терапия

Д-р Самуил Кътов, онколог в УМБАЛ „Св. София“, представи в своята лекция ролята на онкорехабилитацията като задължителен компонент от комплексното лечение на онкологичните пациенти. В презентацията си „Онкорехабилитация и движението като терапия“ той подчерта, че физическата активност има пряко влияние върху клиничните резултати – подобрява поносимостта към системните терапии, ускорява възстановяването след хирургично лечение, намалява токсичностите и удължава периода без рецидив.

Чрез международни проучвания, включително CHALLENGE Trial и Neo-Runner Study, д-р Кътов демонстрира, че движението може да повлияе не само върху симптомите, но и върху самата биология на тумора и процента на терапевтичен отговор. Той акцентира и върху ключовата роля на мускулната маса като прогностичен фактор, подчертавайки, че саркопенията е свързана с повишена токсичност, по-чести прекъсвания на лечението и по-лоши резултати.

Д-р Кътов включи и анализ на настоящата ситуация, илюстрирана в неговата схема „Какво се случва в момента?“ . Според него пациентът често преминава през поредица от проблеми:

• получава диагнозата по неадекватен начин,
• попада в онкологичната система в тежко емоционално състояние,
• претърпява лечение без достатъчно информация и подкрепа,
• търси съвети онлайн поради липса на комуникация с лекар,
• попада на дезинформация и алтернативни методи,
• преминава през системно лечение без грижа за физическото и психичното му състояние,
• не се разглежда като личност, а резултатите от терапиите често са незадоволителни.

На този фон онкорехабилитацията се явява липсващият модул, който може да промени реалността – като осигури структура, проследяване, възстановяване и подкрепа още от момента на диагнозата.

В заключение д-р Кътов апелира за създаването на експертни центрове по онкорехабилитация в България, в които мултидисциплинарни екипи да работят по утвърдени европейски протоколи. Той настоя движението да бъде разглеждано като ефективна, доказана и необходима терапия, а не просто препоръка към пациента.

Д-р Владимир Шишков – персонализираното хранене в подкрепа на онкопациентите

В своята лекция, д-р Владимир Шишков (специалист по хранене и диететика от Health Master Medical Clinic) подчерта централната роля на персонализираното хранене в онкологичната грижа, опирайки се на нутригеномика, микробиом и епигенетика.

Той обясни, че храната действа като биологичен сигнал, който може да активира или потиска генни пътища и да влияе на възпаленията, имунитета и метаболизма на туморните клетки.

Д-р Шишков акцентира върху важността на чревния микробиом и връзката му с реакциите към лечението. Той представи стратегии за хранене, които ограничават метаболитната гъвкавост на туморните клетки чрез контрол на глюкозата, аминокиселините и липидите.

Според него редуването на хранителни стратегии и съобразяване с биологията на тумора може да създаде неблагоприятна среда за развитие на раковите клетки и да подпомогне общото състояние по време на лечение.

Заключението му беше ясно: няма универсална диета за рак, а индивидуален подход, който подобрява поносимостта към терапията, намалява възпалението и създава неблагоприятна среда за туморен растеж.

Д-р Иво Костов – модерна визия за палиативна грижа и дигитална онкология

Д-р Иво Костов, специалист по анестезиология и интензивно лечение и експерт по модерни палиативни терапии, представи на OncoVision 2025 актуален модел за палиативна грижа, който трябва да стане част от интегрираната онкологична помощ в България. Той подчерта, че палиативната грижа не е „краен етап“, а ранна, активна и научно подкрепена подкрепа, която подобрява поносимостта към лечението, качеството на живот и предотвратява усложненията.

Според него голям проблем у нас е липсата на структурирани услуги, които да могат да бъдат финансирани. Той посочи, че финансиране е възможно, ако медицинските екипи ясно дефинират какви дейности трябва да се включат – от контрол на болката, домашни визити и проследяване на симптоми до психологическа подкрепа и обучение на близки.

В лекцията си д-р Костов представи и модел за телемедицинска палиативна грижа, основан на систематичен чеклист за ежедневно наблюдение на болка, дишане, жизнени показатели и странични ефекти. Телемониторингът, според него, може значително да намали непланираните хоспитализации и да позволи ранна интервенция.

Той разгледа и ролята на изкуствения интелект, включително предиктивни модели за влошаване, анализ на симптоми и дигитални AI-onco бордове, които подпомагат мултидисциплинарното вземане на решения.

В заключение д-р Костов представи проект на Асоциация „Качество на живота“ за изграждане на мрежа от центрове по интегративна онкология, обединяващи палиативни, рехабилитационни, диетологични и психологически услуги – модел, който може да повиши качеството на грижа и да доближи страната до европейските стандарти.

Д-р Станимира Сенкова-Шулц – хомеопатията като допълваща подкрепа при онкопациенти

В своята презентация д-р Станимира Шулц представи мястото на хомеопатията в интегративната онкология – не като алтернатива, а като допълваща терапия, насочена към облекчаване на страничните ефекти и подобряване качеството на живот на пациентите. Тя подчерта, че хомеопатията работи върху реактивността на организма и трябва да се прилага само паралелно и в координация с конвенционалното лечение.

Д-р Шулц представи международни проучвания, показващи значимо повлияване на симптоми като умора, болка, гадене, тревожност и диария. Тя сподели данни, че хомеопатични средства могат да намалят риска от следоперативни усложнения като сероми и да редуцират нуждата от определени медикаменти след мастектомия.

Важен акцент беше поставен и върху ролята на чревния микробиом и връзката му с емоционалното и физическото състояние на онкопациентите, където хомеопатичните медикаменти могат да подпомогнат баланса и комфорта.

Д-р Шулц заключи, че хомеопатията има своето място в интегративната онкология, когато се използва правилно – като безопасна подкрепяща терапия, съобразена индивидуално и приета като част от мултидисциплинарния подход към пациента.

Д-р Иван Ибришимов – институционален поглед върху онкологичната грижа в България

В дискусионната част на OncoVision 2025 се включи и д-р Иван Ибришимов – член на парламентарната комисия по здравеопазване от парламентарната група „БСП – Обединена левица“, който представи гледната точка на законодателната власт относно мястото на онкологичната грижа в държавните политики.

Д-р Ибришимов подчерта, че онкологичните заболявания са не само медицинско предизвикателство, но и социален и психологически проблем, който засяга цялото семейство на пациента. Той акцентира върху факта, че България продължава да изостава спрямо европейските държави по отношение на комплексната подкрепа – особено в областта на психо-социалната грижа, рехабилитацията и системната координация между звената.

По думите му настоящият проектобюджет на НЗОК не носи необходимите реформи за онкопациентите – липсват нови политики, а се продължава изпълнението на вече съществуващи мерки, които не осигуряват достатъчна подкрепа. Той открито заяви, че това е „бюджет без визия“, особено за хората, които се сблъскват с ракови диагнози и техните ежедневни затруднения.

Въпреки критиките към системата, д-р Ибришимов подчерта своята готовност да осигури институционална подкрепа за всички инициативи, които целят реално подобрение на грижата – от достъпа до лечение, през рехабилитацията и психологическата помощ, до възможностите за интегративни модели.
„Всичко, което е в рамките на моята компетентност и мандат, ще бъде направено“, увери той участниците.

С включването си д-р Ибришимов постави важен фокус върху необходимостта медицинската общност, пациентските организации и институциите да работят в синхрон, за да може онкологичната грижа в България да навакса стандарта, който европейските системи вече са постигнали.

Ангелина Бонева – пациент и представител на Център за защита на правата в здравеопазването

Ангелина Бонева, член на УС на “Център за защита правата в здравеопазването” и онкопациент (ЦЗПЗ), представи едно от най-въздействащите изказвания на OncoVision 2025. Тя говори не само като експерт, но и като човек, преминал през най-тежкото – липса на навременни лекарства, забавени процедури и системни пропуски, които могат да струват живот.

Бонева сподели, че именно заради липса на медикаменти за собственото си лечение е завела дело срещу държавата – и го е спечелила. Тя е една от едва три жени в България, успели да постигнат такъв прецедент, показвайки, че пациентът има право на борба и справедливост.

В презентацията си Ангелина Бонева описва живота с рак като трудно, но възможно пътешествие, в което пациентът има нужда най-вече от информация, подкрепа, яснота и човешко отношение . Тя подчертава липсата на онконавигация, объркания път между лекари, институции и администрации, както и необходимостта пациентът да бъде подготвен за болката, страничните ефекти и ежедневните промени.

Г-жа Бонева ясно заявява, че пациентите нямат нужда от тежка терминология, игнориране, лоши политики и забавено лечение, а от комуникация, разбиране и реална подкрепа. В края тя напомня, че малките радости, хората около нас и правилната информация правят живота с рак по-лек и по-смислен.

 

Д-р Таня Славова – регионален мениджър за Източна Европа, CIS и Балтика, Centogene

Д-р Таня Славова представи накратко дейността на Centogene – глобален лидер в генетичната диагностика, работещ с пациенти от над 126 държави и поддържащ най-голямата реална база от редки генетични варианти в света. Тя изтъкна, че компанията е единствената, която обединява пет нива на анализ в една платформа – от геномика и феномика до метаболомика и транскриптомика – като осигурява и ежегодна безплатна реанализация на резултатите.

Сред ключовите предимства д-р Славова посочи CentoCard® за лесно вземане и изпращане на проби, портфолио от над 10 000 генетични теста и ултра-бърз Whole Genome Sequencing при спешни случаи. Тя подчерта значението на качествената клинична информация (HPO термини) за коректната интерпретация на резултатите, демонстрирайки как липсващи данни могат да променят диагнозата.

Д-р Славова представи и стандарта Excellence in Medical Reporting, който осигурява ясно структурирани доклади с основни, вторични и изследователски находки. В заключение тя обяви, че Centogene има готовност да открие свой клон в България съвместно с Health Master Clinic, с цел по-бърз и директен достъп до високоспециализирана генетична диагностика за българските пациенти.

Д-р Йордан Манасиев – NGS секвениране и дигитализация

Д-р Манасиев представи темата за Next-Generation Sequencing (NGS) – метод, чрез който се анализират генетичните мутации, определящи оптималната терапия. Той подчерта, че автоматизираната дигитална апаратура:

• намалява човешките грешки,
• съкращава времето за обработка,
• осигурява значително по-точни и надеждни данни.

Той постави въпроса за спешна необходимост от внедряване на NGS технологии в България, тъй като в момента достъпът е ограничен, а персонализираната медицина без тях е немислима.

Инж. Николай Арнаудски – ТЕС и ендорфинови терапии

По време на OncoVision 2025 инж. Николай Арнаудски представи ТЕС-терапията – метод за стимулиране на ендорфинната система, базиран на международно признато научно откритие. Той показа данни от над 30 години клиничен опит, доказващи, че повишените ендорфини подпомагат имунитета, намаляват болката и подобряват общото състояние на онкопациенти.

Представени бяха и експериментални резултати от клинични изпитвания върху онкопациенти, според които този вид терапия, стимулиращ производството на ендорфини, забавя растежа на различни туморни модели. Методът е безопасен, лесен за прилагане и подходящ за интегративна онкологична грижа, включително в хосписна и домашна среда.

Заключение на Ден 1

Първият ден на OncoVision 2025 завърши с ясно послание: време е интегративната онкология да стане част от стандартната грижа в България, а не допълнение, достъпно само за част от пациентите.

Участниците очертаха следващи стъпки:

• изграждане на мрежа от центрове за цялостна грижа,
• развитие на мултидисциплинарни екипи,
• въвеждане на технологични решения – AI-базирани бордове,
• силен фокус върху пациента и неговото качество на живот.

Форумът показа, че промяната е възможна – и вече е в процес.