Традиционното българско хранене, училищната среда и подкрепата за пациента след диагнозата бяха сред темите в дискусията след лекцията на проф. Мария Орбецова на Healthcare Innovation

Превенцията изисква последователни усилия в семейството, училището и здравната система. Това бе един от основните акценти в дискусията след лекцията на проф. д-р Мария Орбецова за метаболитното здраве на националната конференция HealthCare Innovation на Асоциация „Качество на живот“.

Разговорът обхвана хранителните навици на децата, възможностите на традиционното българско хранене, разликата между пост и диета и необходимостта медицинските препоръки да бъдат подкрепени с организация и достъпни услуги. В заключителната част бе представен и опит от работа извън България, свързан с психологическата и социалната подкрепа за онкологични пациенти.

Детското хранене като приоритет на профилактиката

В началото на дискусията бе поставен въпросът за храненето в детските градини и училищата. Участниците обърнаха внимание на честото присъствие на пакетирани сладки изделия в ежедневието на децата и на необходимостта семейството и образователната среда да работят в една посока.

Проф. Орбецова, специалист по вътрешни болести и по ендокринология и болести на обмяната, изпълнителен директор на УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“, подчерта значението на организираното хранене и ясните стандарти.

Тя свърза темата с нарастващото внимание към захарния диабет тип 2 при деца — заболяване, което в миналото се е срещало значително по-рядко в тази възрастова група.

По думите ѝ изграждането на здравословни навици трябва да започва рано, а отговорността не може да бъде оставена единствено на индивидуалния избор на детето.

Средата влияе върху метаболитното здраве

Проф. Орбецова разшири разговора към факторите на средата и т.нар. ендокринни нарушители — вещества, които могат да въздействат върху хормоналната регулация.

Тя посочи, че темата е била обсъждана и на професионален форум по ендокринология, и я свърза с необходимостта от внимание към условията, в които растат децата.

Сред засегнатите въпроси бяха ранното хранене, подкрепата за кърменето и излагането на вещества от околната среда. Разговорът постави тези фактори в по-широкия контекст на превенцията от най-ранна възраст.

Проф. Орбецова сподели и резултати от проведено в Пловдив проучване на детско-юношеското затлъстяване. По представените от нея наблюдения проблемът е бил по-чест при момчетата, а пропускането на сутрешната закуска е показало връзка с по-висок риск от затлъстяване в изследваната група.

Традиционното българско хранене и средиземноморският модел

В дискусията бе поставен въпросът дали връщането към традиционни български хранителни навици може да подпомогне метаболитното здраве.

Проф. Орбецова оцени положително хранителния модел, който включва разнообразни зеленчуци, плодове, пълнозърнести продукти и храни, богати на влакнини.

Тя определи традиционното българско хранене като близко до средиземноморския модел, с различия в присъствието на риба и морски продукти. Обърна внимание и на ферментиралите храни, които имат място в националната ни кухня.

Разговорът засегна сезонността и значението на баланса. Акцентът бе върху състава и количеството на храната, а не върху определянето на отделен продукт като универсално решение за здравето.

Популярните режими не са подходящи за всеки

Проф. Орбецова направи разграничение между хранителни подходи, използвани при определени медицински показания, и следването на популярни режими без индивидуална оценка.

Тя посочи, че високопротеиновото и кетогенното хранене не трябва да се възприемат като универсални решения. При обсъждането на периодичното гладуване подчерта необходимостта подходът да бъде съобразен със здравословното състояние и при определени пациенти да се провежда под лекарски контрол.

Проф. Орбецова обърна внимание и на продължителните периоди без храна, последвани от обилно вечерно хранене. Тя посочи, че ежедневната организация и прегладняването могат да затруднят контрола върху количеството.

Постът и диетата имат различен смисъл

Част от разговора бе посветена на постите и тяхното място в традиционния начин на живот. Проф. Орбецова подчерта, че религиозният пост има духовно измерение и не трябва да се свежда до диета за отслабване.

Тя обърна внимание, че замяната на животинските продукти с неограничени количества постни храни не означава непременно балансирано хранене. Ограничаването на определени продукти не отменя значението на порциите и общия енергиен прием.

В този контекст бе засегната и консумацията на подсладени напитки. Проф. Орбецова постави въпроса за метаболитните последици от прекомерния прием на захари, включително фруктоза.

Технологиите помагат, но човешкият фактор остава решаващ

В последвалото включване онкологът хирург д-р Бойков обърна внимание, че съвременните технологии създават повече възможности за профилактика и ранно откриване, но не могат да заменят организацията и участието на хората.

Той сподели опит с опит за създаване на местна скринингова програма за рак на гърдата в Плевен и посочи необходимостта подобни инициативи да получават институционална подкрепа.

Д-р Бойков открои и ролята на семейството за изграждането на навици от ранна възраст. Според него медицинската компетентност трябва да бъде подкрепена от среда, която улеснява прилагането на препоръките.

Организираната профилактика има нужда от ясни механизми

Проф. Орбецова допълни темата с примери от началото на професионалния си път като лекар в Бяла Слатина.

Тя припомни организацията на профилактични прегледи на работното място и ролята на цеховите лекари. Чрез тези спомени постави акцент върху наличието на конкретна структура, отговорности и възможност хората да бъдат обхванати.

Според нея здравната политика трябва да предлага работещи механизми за профилактика, вместо да разчита единствено на личната инициатива. Тя посочи възможността дейности да бъдат организирани и в предприятията, така че прегледите да достигат по-лесно до работещите.

Подкрепата започва още при съобщаването на диагнозата

В отговор на въпрос за практиката извън България, д-р Милен Бойков (специалист по Медицинска онкология и хирургия) представи примери от организацията на онкологичната грижа във Великобритания и по-специално в Лондон.

Той разказа за участие на специално обучен медицински специалист при подкрепата на пациент, на когото е съобщена онкологична диагноза. По думите му разговорът продължава и след първоначалното информиране, за да се изяснят семейната среда и възможностите за помощ по време на лечението.

Той открои необходимостта да се знае дали пациентът има близки, които могат да го подкрепят, и какви трудности могат да възникнат в ежедневието му.

Изписването от болницата трябва да бъде съобразено с живота у дома

Д-р Бойков даде и примери за социална оценка преди изписването на възрастни пациенти след големи операции.

Според описаната от него практика се проверява дали жилището позволява безопасно придвижване и дали човекът ще може да посреща основните си потребности. При необходимост се търсят решения със съдействието на социалните служби.

Той подчерта, че медицинската готовност за изписване трябва да бъде разглеждана заедно с условията, в които пациентът ще продължи възстановяването си.

В разговора бе откроена и ролята на пациентските организации — за взаимопомощ, подкрепа на болните и съдействие на лечебните заведения.

От храненето в училище до възстановяването след тежко лечение дискусията постави общ въпрос: как здравните препоръки да се превърнат в реална грижа. Участниците насочиха вниманието към необходимостта от последователна политика, ясна организация и подкрепа за човека във всеки етап от живота.