Ползите от изкуствения интелект и ролята му в модернизирането на здравеопазването бяха основна тема на Националната конференция, посветена на медицинските и здравни иновации, преминала под мотото „Еволюция чрез иновация!“. Форумът, организиран от Асоциация „Качество на живота“, събра водещи специалисти, учени и иноватори от медицинската общност.

Официалното откриване бе направено от проф. Красимир Гигов, генерален директор на Българския Червен кръст. Той акцентира, че иновациите представляват само един от елементите в цялостната структура на здравната система. Според него, е изключително важно всички граждани да имат равен достъп до новите технологии. Проф. Гигов обърна внимание на факта, че у нас функционират само три здравни клъстера, и призова за разширяване на тази структура, като подчерта, че инвестициите в сектора не могат да бъдат само задължение на държавата.

Доц. Любен Станев, председател на Асоциация „Качество на живота“, подчерта активната съвместна работа на организацията с Министерството на здравеопазването и други институции в сферата. Той постави акцент върху необходимостта от развитие в области като профилактика, телемедицина и осигуряване на навременен достъп до висококачествена медицинска помощ. Асоциацията разработва партньорски програми, насочени към подобряване на услугите както в извънболничната, така и в болничната помощ.

Д-р Александър Симидчиев, член на парламентарната комисия по здравеопазване, посочи, че иновациите следва да бъдат насочени не само към диагностика и лечение, но и към поддръжка на най-новите подходи в медицината на системно ниво. Той изтъкна, че България може да използва своето изоставане като възможност за прескачане на остарели етапи и внедряване на утвърдени международни практики.

Страната ни е сред малкото, прилагащи изцяло електронно пациентско досие, интегрирано в националната здравна информационна система – предимство, което малко европейски държави могат да предложат. Той отбеляза, че ако се приложат координирано всички елементи на дигитализацията, здравната система у нас може да се превърне в една от най-ефективните в Европа. Основен приоритет трябва да бъде превенцията и профилактиката, които следва да се развиват равномерно на територията на цялата страна.

Д-р Иво Костов, експерт по проекти по програмите „Хоризонт 2020“ и „Хоризонт Европа“ и практикуващ анестезиолог, подчерта необходимостта от дигитално обучение на медицинския персонал като основна предпоставка за успешното въвеждане на телемедицински услуги в България. По думите му, въпреки че у нас съществува добра интернет инфраструктура, наличните данни в електронните пациентски досиета често са неструктурирани и все още не се обработват ефективно.

„Общините могат да се възползват от възможностите за европейско финансиране, за да изградят местни центрове за телемедицинска грижа,“ допълни д-р Костов. Той посочи и програма на Министерството на труда и социалната политика с бюджет от над 300 млн. лв., които могат да се използват и за дигитална квалификация на здравни специалисти.

Димана Субашка, специалист по международни отношения и маркетингови комуникации в здравеопазването, очерта ясна картина на мястото на България в европейския дигитален контекст. Тя подчерта, че страната ни следва общоевропейската визия чрез ключови национални документи като „Концепцията за развитие на изкуствения интелект до 2030 г.“ и „Цифрова трансформация 2024–2030“, в които здравеопазването е приоритет. Въпреки това, реалното приложение на изкуствения интелект у нас към края на 2024 г. остава минимално – едва 3.6% от системата използва ИИ, предимно за електронизация, но без реална клинична интеграция.

Субашка изтъкна, че сред основните пречки пред прилагането на иновациите са липсата на оперативна съвместимост между здравните системи, недостигът на стандартизирани и достъпни здравни данни, отсъствието на адекватна етична и правна рамка, както и ниското доверие към технологиите сред лекари и пациенти.

Според нея, потенциалът на AI в здравеопазването е огромен – от възможността за персонализирана медицина и по-ранна диагностика, през оптимизация на болничните процеси, до осигуряване на качествени грижи в отдалечени региони и по-добра подкрепа за хора с хронични заболявания. Подчертана беше и ролята на европейските програми Horizont Europe и Digital Europe, които създават благоприятна среда за развитие и иновации.

Призивът ѝ бе ясен – необходимо е активно сътрудничество между институции, бизнес и академични среди, за да може България да реализира своя дигитален потенциал и да осигури по-достъпно и качествено здравеопазване чрез изкуствен интелект.

Добромир Славов от българската компания AIployees представи иновативен подход в интеграцията на ИИ чрез интелигентни дигитални агенти, които могат да се внедрят в медицински сайтове и да предоставят навременна и точна информация на пациентите. „Това вече не са просто чатботове – те се учат от съдържанието и дават смислени отговори, улеснявайки достъпа до здравна помощ,“ коментира Славов.

Академик Владимир Овчаров посочи, че застаряването на населението ще бъде ключов проблем за здравните и социални системи в ЕС и у нас през следващите десетилетия. Това ще наложи значително увеличение на разходите за услуги, свързани с грижата за възрастни хора.

Той подчерта, че изкуственият интелект ще играе важна роля в разбирането и прогнозирането на процесите на стареене, както и в разработването на терапии. Овчаров отбеляза, че ефективността на тези технологии зависи от качеството на въведените данни, но бъдещето на AI в тази сфера е обещаващо.

В друг панел на конференцията д-р Марчела Колева, началник отделение по онкология в болница „Св. София“, говори за тревожната тенденция на понижаване на възрастовата граница на онкологичните заболявания, като все по-често се наблюдават случаи от 30-годишна възраст нагоре. Тя подчерта необходимостта от ранна диагностика и профилактика.

Д-р Борислав Матеев, ембриолог, разгледа темата за генетичното инженерство, предизвикателствата при инвитро процедурите и новите технологии, които навлизат в тази сфера.

Проф. Любка Танчева от БАН предостави ценни съвети за запазване на мозъчната функция и ума. Тя посочи, че изкуственият интелект е продукт на естествения и направи паралел между софтуерно-хардуерните системи и човешкия мозък. Бяха представени фармакологични решения за превенция на дегенеративни заболявания като Алцхаймер и деменция от компания “НАТСТИМ” ЕООД, в която тя има научно отношение, заедно с проф. Рахамин Шекерджийски и акад. д-р Богдан Петрунов.

Д-р Григор Григоров акцентира върху значението на ентералното хранене при деца в интензивни отделения. Той представи научната си работа, фокусирана върху оценката на нутритивния и имунологичния статус на пациентите чрез индиректна калориметрия. Този метод позволява точно проследяване на енергийните нужди и дихателната активност, както и анализ на азотен баланс, креатинин, урея и други биохимични показатели. Григоров подчерта необходимостта от изграждане на персонализирани хранителни протоколи и мониториране на водно-електролитния баланс, както и анализа на демографския профил на пациентите за по-добро адаптиране на лечението.

Съществен принос направиха и водещите акушер-гинеколози д-р Любомир Дамянов и д-р Ангел Налбански. Д-р Дамянов алармира за липсата на достатъчно достъп до фетална морфология, като подчерта нуждата това изследване да стане част от финансирания пакет за „Женска консултация“. Той отбеляза, че забелязването на вродени дефекти често става твърде късно.

Д-р Ангел Налбански (началник на новосъздадения сектор “Ендоскопска гинекологична и урогинекологична хирургия” в УМБАЛ “Света Анна” София) обърна внимание на ендометриозата – сериозно, но често подценявано гинекологично заболяване. Той подчерта необходимостта от адаптиране на здравната система към подобни състояния, чрез въвеждане на ясни скринингови протоколи и ранна диагностика. Според него, не бива да се пренебрегват оплакванията на пациентки с интензивни менструални болки, тъй като последствията могат да бъдат тежки – както за физическото, така и за психическото им здраве.

Д-р Налбански посочи, че липсват актуални регистри с данни за заболеваемостта от ендометриоза, което заболяване често води до хронични болки, намалена трудоспособност на жените и отсъствия от работа. Това състояние има и сериозни икономически и социални последици, свързани с по-високи разходи за лечение и понижено качество на живот.

Той призова за разработване на национална стратегия за женското здраве, обучение на специалисти и създаване на мултидисциплинарни центрове, които да осигурят навременна и адекватна грижа за засегнатите жени.

Доцент д-р Любен Станев, представител на екипа на “ЕКСПЕРТИТЕ” ЕООД и Председател на Сдружението, обяви успешната защита на полезния модел на станция за самообслужване за електронно здравеопазване “JP-Robot”.

Тази иновативна станция е създадена с цел да подобри достъпа до електронни здравни услуги и да предложи автономна и удобна алтернатива за диагностика и мониторинг на здравословното състояние. Полезният модел на JP-Robot е регистриран в Българското патентно ведомство със заявка № 6367 и е получил защитен номер 5019 на 7 април 2025 г. 

Доцент д-р Любен Станев сподели с участниците на конференцията, че е изключително символично и вдъхновяващо, че полезният модел на станцията за самообслужване JP-Robot е защитен именно на 7 април, международния ден на здравето. Той посочи, че това съвпадение не е случайно, а по-скоро възприема този момент като част от една по-дълбока съдба. Според него, денят, посветен на здравето, перфектно съвпада с философията на JP-Robot – да предостави на хората лесен и достъпен начин за грижа за своето здраве чрез иновации в електронното здравеопазване.

Това символично съвпадение подчертава не само технологичната значимост на проекта, но и неговото дълбоко човешко измерение – да бъде част от глобалния стремеж към по-добро здраве и качество на живота.

Д-р Владимир Шишков, специалист по хранене и диететика, представи иновационни подходи, свързани с микробиома и подчерта важността от персонализирано хранене на база генетичен анализ и микробиомна характеристика. Той отбеляза, че доброто здраве на червата е в основата на силната имунна система.

Г-жа Самуела Вълкова, представител на биотехнологичната компания ProLact, предупреди за нарастващата антибиотична резистентност в страната и представи алтернативата – бактериофагите. Тя говори за фагобиотиците – комбинация от фаги и пробиотици, които предпазват микрофлората и могат да заместят антибиотиците при определени инфекции. Основните предизвикателства пред тази терапия са липсата на регулация, трудността за патентоване и ниската информираност сред лекарите. Вълкова призова за по-широко признание и развитие на тези иновации.