Когато болката е по-силна от системата: Истината за палиативната грижа в България
Асоциация „Качеството на живота“ изказва специална благодарност на доц. д-р Николай Йорданов за поканата да участваме като гости в Националната конференция по онкология на тема: „Биологична терапия на рака в България. Предстоящи възможности в Европа и информация от ASCO“, проведена в Grand Hotel Millennium.
В рамките на форума доц. Йорданов изнесе едно от най-въздействащите и актуални изказвания, посветено на тема, която от години остава в периферията на здравната политика у нас: „Непосрещнатата нужда в палиативната медицина и нейната организация в света“.
Един център за палиативни грижи за цяла България – тревожна реалност
С особена загриженост доц. Йорданов посочи факта, че в България реално функционира само един център за палиативни грижи – в гр. Враца. Това е крайно недостатъчно за страна със застаряващо население и нарастващ брой онкологични и терминални пациенти. Проблемът не е само логистичен – той е системен. Палиативната медицина, както многократно беше подчертано, е неотменна част от хуманната медицина, а не просто социална услуга.
Достъпът до опиоиди – въпрос на човешки права
„Достъпът до опиоиди е достъп до палиативна грижа. А достъпът до палиативна грижа е въпрос на човешки права,“ заяви доц. Йорданов с безкомпромисна яснота. България страда от остър недостиг на болкоуспокояващи медикаменти, особено за пациенти в терминална фаза. Законодателната и административна тромавост възпрепятстват навременния достъп до нужните лекарства.
„Държавата трябва да определи какво количество опиоиди са необходими, да поеме ангажимент към фармацевтичните компании и да гарантира снабдяването,“ подчерта специалистът.
Войната е на 500 км. Какво ще правим утре?
“Война има само на 500 километра от България. Ако тук, не дай си Боже, стане нещо – как ще обезболим хората?” – провокира аудиторията доцентът, обръщайки внимание, че кризите не чакат готовността на здравните системи. Той подчерта важността на изграждане на устойчива и адекватна система за палиативна помощ още днес.
Хоспис или дом за възрастни? Опасното смесване на понятия
Доц. Йорданов изрази тревога по повод разкритията в медиите, които съобщават за „разбити хосписи“, без да уточняват, че в голямата си част тези структури не са хосписи в медицинския смисъл на думата, а домове за възрастни хора.
„Всъщност, колеги, една голяма част от тези структури не са хосписи. Те са по-скоро социални домове, въпреки че в тях те не говорят точно понякога за хоспис,“ каза той. И подчерта разликата: „Хосписът е да се грижи за пациенти, които са в терминална фаза от медицински заболявания. И те трябва да бъдат обгрижени от медицински специалисти, да има един лекар, който ни трябва да държи в седмицата на визитация, да има духовен съветник, да има евентуално рехабилитатор, диетолог и т.н.“
Той посочи, че в тези структури често се наблюдава: „липса на медицински персонал, липса на обезболяващи лекарства, липса на психологическа потреба.“ Според него това не е палиативна грижа: „Всъщност не е предоставена нито палиативна грижа, нито базова потреба, нито някаква социална грижа.“
Доброволци? Законът не позволява
Друг ключов проблем, който беше поставен, е липсата на законова възможност за доброволен труд в системата на палиативните грижи в България. „90% от палиативните грижи в развитите страни се подкрепят от доброволци. А у нас? Всеки труд трябва да се заплаща“ посочи с горчивина специалистът. Това възпрепятства включването на общността в грижата и изолира пациента в страданието му.
Национална програма и ясни стандарти
Доц. Йорданов категорично призова за:
- Създаване на Национална програма за палиативна медицина, не само в онкологията, а във всички направления;
- Разширяване на достъпа до опиоиди чрез премахване на излишни регулаторни бариери;
- Обучение на кадри със специализация в палиативната грижа;
- Информираност на обществото – че опиоидите не са заплаха, а начин за овладяване на болката;
- Законодателни промени, които да улеснят създаването на истински хосписи с мултидисциплинарен екип.
Заключение: Ние сме отговорни
„Никой не трябва да умира в страдание. Пациентът не е сам – той е част от семейство, което също трябва да получи подкрепа.“ – завърши доц. Йорданов.
Асоциация „Качеството на живота“ подкрепя напълно призива за незабавни действия. Палиативната грижа не е лукс, тя е етична, медицинска и човешка необходимост. За нея трябва да има място – в законодателството, в болничните бюджети, в медицинските университети и в сърцата на хората.
“Защото най-страшното не е болестта. Най-страшно е да бъдеш оставен сам в страданието.” – Доцент д-р Николай Йорданов
Доцент д-р Любен Станев, заедно с Доцент д-р Николай Йорданов
