В лекцията „Метаболитният риск, затлъстяването и здравето на сърцето“ кардиологът постави акцент върху ранната превенция и общия подход към сърцето, бъбреците и обмяната на веществата

Затлъстяването е самостоятелен рисков фактор за сърдечносъдови заболявания и едновременно с това допринася за появата или влошаването на други рискови състояния — високо артериално налягане, нарушения в липидната обмяна, инсулинова резистентност и диабет. Това посочи проф. д-р Яна Симова в лекцията „Метаболитният риск, затлъстяването и здравето на сърцето“, представена на националната конференция HealthCare Innovation на Асоциация „Качество на живот“.

Според нея ограничаването на сърдечносъдовата заболеваемост изисква сериозно внимание към наднорменото тегло и затлъстяването още преди развитието на трайни органни увреждания.

Проф. Симова е специалист по кардиология и професор към Медицинския университет – Плевен. В представянето си тя посочи, че работи предимно в извънболничната помощ и участва като главен изследовател и национален ръководител в клинични изпитвания. Разказа и за работата си в европейския експертен панел за медицински изделия в областта на кръвоносната система.

От отделните диагнози към общите механизми

Проф. Симова очерта тенденция към по-тясно взаимодействие между кардиологията, ендокринологията и нефрологията.

По думите ѝ след период на все по-тясна специализация медицината отново насочва вниманието си към общите механизми, които стоят в основата на различни заболявания. Сред тях са системното възпаление, нарушенията в метаболизма и промените в съдовата функция.

Този подход разглежда сърдечносъдовото, бъбречното и метаболитното здраве като взаимосвързани. Промяната в една система може да се отрази върху останалите, а лечението трябва да отчита тези взаимодействия.

Рискът се натрупва преди появата на тежко заболяване

В лекцията бе представена последователността от добро метаболитно здраве през натрупването на рискови фактори и предклинични изменения до органни увреждания.

Проф. Симова подчерта, че в определен момент тези увреждания могат да станат необратими. Затова възможността за намеса в ранните етапи има особено значение.

Тя постави наднорменото тегло и затлъстяването сред ранните звена на този процес. Натрупването на мастна тъкан с нарушена функция може да задвижи поредица от промени, които създават предпоставки за заболявания в различни органи и системи.

Как мастната тъкан влияе върху съдовете

Проф. Симова обясни, че мастната тъкан с нарушена функция участва в поддържането на възпалителни процеси.

Тя разгледа ролята на имунните клетки и отделяните от тях възпалителни медиатори. Тези процеси могат да нарушат работата на ендотела — вътрешната обвивка на кръвоносните съдове.

По думите ѝ промените в ендотелната функция и кръвосъсирването създават условия, благоприятстващи атеросклерозата и образуването на тромби.

Така връзката между затлъстяването и сърдечносъдовите заболявания включва биологично активни процеси, които постепенно променят съдовата среда.

Хормонални механизми и натоварване на бъбреците

Друга част от изложението бе посветена на неврохормоналните механизми, свързани със затлъстяването.

Проф. Симова разгледа активирането на ренин–ангиотензин–алдостероновата система и последиците за регулацията на течностите и артериалното налягане. Тя обясни, че задръжката на натрий и вода натоварва бъбреците и сърдечносъдовата система. Наред с това могат да се развиват процеси на фиброза — структурни промени в съдовата стена и сърдечния мускул.

Тези механизми имат отношение към развитието на артериална хипертония, нарушения на сърдечния ритъм и сърдечна недостатъчност.

Сънната апнея и нарушеният нервен баланс

Проф. Симова разгледа и промените в автономната нервна система — повишена симпатикова и намалена парасимпатикова активност.

Тя посочи, че този дисбаланс може да бъде усилван от състояния, които често съпътстват затлъстяването, включително обструктивна сънна апнея и инсулинова резистентност. Взаимодействието между тези фактори допринася за нарушения в съдовата функция и за повишен риск от аритмии, включително предсърдно мъждене, както и от хипертония и съдови заболявания.

Затлъстяването усилва и останалите рискови фактори

В лекцията бе направено разграничение между рисковите фактори, които не могат да бъдат променяни, и тези, върху които може да се въздейства.

Към първата група проф. Симова отнесе възрастта, пола, наследствените фактори и етническата принадлежност. Сред подлежащите на повлияване посочи високото артериално налягане, нарушенията в липидната обмяна, тютюнопушенето, недостатъчната физическа активност, диабета и затлъстяването.

Тя подчерта особеното място на затлъстяването: освен собствен принос към риска, то може да доведе до възникване или влошаване на други рискови състояния.

Съчетаването им увеличава вероятността от инфаркт, инсулт и периферна артериална болест. Според представените в лекцията данни сърдечносъдовият риск нараства с увеличаването на телесното тегло както при мъжете, така и при жените.

Контролът на теглото е част от грижата за различни заболявания

Проф. Симова посочи, че управлението на повишеното телесно тегло присъства в клиничните ръководства на различни специалности. Темата е важна за кардиолозите, ендокринолозите, нефролозите и специалистите, които лекуват сънна апнея и заболявания на опорно-двигателния апарат.

Това отразява широкото въздействие на затлъстяването върху организма и необходимостта пациентът да получава координирана грижа.

Терапията трябва да отчита сърцето, бъбреците и метаболизма

В заключителната част на медицинското изложение проф. Симова представи примери за терапевтични подходи, съобразени със съчетанието от атеросклеротично заболяване, диабет и наднормено тегло.

Тя подчерта значението на доказателствата при избора на лечение. Наличието на конкретни заболявания и рискови фактори определя кои медикаментозни възможности са подходящи за пациента. По думите ѝ разработването на нови терапии все по-често е насочено към общите механизми — затлъстяване, системно възпаление и защита на сърцето и бъбреците. Това налага по-тясно сътрудничество между специалностите, така че отделните лечебни решения да бъдат част от общ план.

Иновациите се нуждаят от профилактика и участие на пациента

Проф. Симова подчерта, че научният напредък и новите лекарства са само част от необходимото. Тя открои ролята на държавата и обществената среда за профилактиката, както и необходимостта пациентът да бъде информиран и подкрепен да участва в грижата за собственото си здраве. Според нея медицинските специалисти имат ключова задача да свързват научните доказателства, здравните политики и потребностите на хората.

„Ние сме мостът между всичките тези звена“, посочи проф. Симова.

Тя обясни, че лекарят трябва да превежда сложната медицинска информация на разбираем език — да показва на пациента какво се случва, защо е необходима промяна и какви възможности съществуват. Същевременно професионалната общност има роля да представя пред институциите необходимите мерки за по-добро здраве.

Проф. Симова определи срещите между различни специалности като възможност този обмен да бъде разширяван. Основното ѝ послание бе, че по-дългият и по-качествен живот изисква ранна намеса, общ поглед към организма и сътрудничество между лекари, институции и пациенти.