Пленарната лекция на д-р Хелия Божилова – патолог от Комплексния онкологичен център – Шумен и член на Центъра за защита правата в здравеопазването – беше един от ключовите акценти на Националната конференция OncoVision 2025. Темата ѝ – „Мястото на патолога в онкологичния екип“ – очерта новите реалности в онкологията: прецизната медицина вече е невъзможна без модерна, стандартизирана и добре структурирана патологична диагностика.

Въведение: къде се намираме в сравнение със света

Още в началото д-р Божилова подчерта, че през последните 20 години Европа и САЩ са изградили ясни и точни методики за диагностика и лечение на злокачествени новообразувания. Те са формулирани в препоръките на ASCO, ESMO, Колежа на американските патолози (CAP) и Европейската асоциация по патология (ESP).

В България обаче тези стандарти все още не са въведени, което поставя страната в неизгодна позиция и води до различия в качеството на диагностиката и последващата терапия.

От секвенирането на генома до ерата на прецизната медицина

Лекцията очерта историческата трансформация от традиционната морфология към молекулярната патология. Завършването на проекта за човешкия геном през 2003 г. е катализирало огромен ръст в интеграцията на молекулярно-генетичните тестове в клиничната практика.

Днес прецизната медицина се стреми да адаптира лечението към индивидуалния геномен и протеомен профил на тумора. Това обаче е възможно само при наличие на точна патологоанатомична диагноза – без нея персонализираната онкология буквално няма върху какво да стъпи.

Европейският план за борба с рака включва над 700 биомаркера, разделени на четири основни групи: имунохистохимия, in situ хибридизация, PCR и NGS. Тези методи промениха фундаментално подхода към прогнозата и лечението на рака.

Качеството на тъканта – основата на правилната диагноза

Един от най-важните моменти в лекцията беше акцентът върху т.нар. преаналитични процеси – всички стъпки от вземането на биопсията до фиксирането на тъканите в лабораторията.

Д-р Божилова подчерта, че всяка минута в този процес има значение. Ако тъканта не бъде фиксирана до 1 час след отстраняване, възникват хипоксични условия, които водят до деградация на РНК, антигенна загуба и опасност резултатите да станат нерепродуцируеми.

Тя представи концепцията за Tissue Quality Index (TQI) – вътрешен показател за качество, който оценява доколко препаратът е подходящ за надеждни имунохистохимични и молекулярни тестове. Това е ключов фактор за прецизна прогностична и предиктивна информация.

Имунохистохимията – мостът между морфологията и молекулярната диагностика

Имунохистохимията (ИХХ) е представена като ключов метод за идентифициране на видовете клетки, тяхната агресивност, хистогенетична принадлежност и специфични терапевтични мишени.

Д-р Божилова демонстрира богат набор от панели, използвани в диагностиката на:

• недиференцирани неоплазми,
• невроендокринни тумори,
• гастроинтестинални стромални тумори,
• лимфоми и левкемии,
• тумори на гърдата, белия дроб, мозъка и генитоуринарната система.

Тя подчерта, че имунохистохимията вече не е просто „добавка“ към морфологичната диагноза, а основен елемент в определянето на терапията – особено при таргетни лечения и имунотерапия.

Грешките, които могат да променят съдби

Лекцията включва важен цитат от Dr. Compton (National Cancer Institute), който подчертава, че милиони долари и безброй пациентски съдби са били компрометирани поради неправилно съхранявани и обработени тъкани.

Препаратите, използвани за определяне на биомаркери, в много случаи са били „тотално безполезни“, защото не са отговаряли на стандартите за качество – проблем, който продължава да съществува там, където липсват ясни регулации и контрол.

Проблемите в българската патологична практика

Д-р Божилова представи тревожна, но реалистична картина на патологията у нас. Според нея в момента секторът страда от:

• драстичен недостиг на специалисти – едва 175 патолози, половината близо до пенсионна възраст;
• липса на патологоанатомични лаборанти;
• остаряла материална база;
• липса на стандарти за натовареност;
• дублиране на апаратура и дейности;
• неясно финансиране;
• липса на единен софтуер за качество и отчетност;
• липса на стандарти по имунохистохимия и молекулярна патология.

Най-остро прозвуча фактът, че новият стандарт „Клинична патология“ от 2016 г. е отменен, а нов не е приет – което оставя цялата дейност без нормативна рамка.

Бъдещето: дигитализация, биоинформатика и мултидисциплинарни екипи

Патологията – подчерта д-р Божилова – е на кръстопът между традиционната хистология и модерните молекулярни технологии. Затова лабораториите ще се нуждаят от нов тип екипи, включващи:

• молекулярни и геномни специалисти,
• биоинформатици,
• дигитални патолози,
• експерти по клинични изпитвания,
• мениджъри на биобанки.

Но д-р Божилова отправи и предупреждение: дигиталната патология може да бъде въведена устойчиво само ако преди това се стабилизира основата – стандарти, обучение, качествен контрол, остойностяване и реална нормативна рамка.

Проблемите в патологията и нуждата от дигитализация – д-р Стоян Алексов и д-р Марчела Колева

Дискусията бе допълнена от д-р Хелиа Божилова, патолог от Комплексния онкологичен център – Шумен и член на ЦЗПЗ, която постави акцент върху липсата на реимбурсация на патологичната дейност от НЗОК и нуждата патологът да бъде пълноценна част от онкологичния процес от началото до края.

д-р Марчела Колева допълни, че ролята на патолога е фундаментална, тъй като той поставя началната точка на целия онкологичен път.

Д-р Стоян Алексов акцентира върху изоставането на България в областта на дигиталната патология и необходимостта от обучение и национални стандарти.

Заключение

„Модерната патология е на кръстопът – между миналото и бъдещето“, каза в заключение д-р Хелия Божилова.

Патолозите имат уникална роля: те познават болестния процес, интегрират мултидисциплинарни знания и са отговорни за диагнозата, от която зависи терапията. Именно тяхната работа поставя основата на персонализираната медицина – фундамент, без който съвременната онкология не може да съществува.