Експертни възгледи за борбата с Хронични незаразни болести: Научен Семинар
На 29 юни 2024 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе първият научен семинар на Асоциация „Качество на живота“ на тема „Хронични незаразни болести“. Събитието привлече вниманието на водещи специалисти в областта на медицината и бе открито с лекции от изтъкнати експерти: доц. д-р Живка Бонева (специалист по ендокринология), д-р Владимир Шишков (специалист по хранене и диететика) и д-р Ганка Младенова (специалист по гастроентерология).
Основни Теми и Акценти от Семинара
Затлъстяването: „Знаем все повече, успяваме все по-малко“
Доц. д-р Живка Бонева разгледа подробно затлъстяването, като акцентира върху историческото възприятие и съвременните предизвикателства. „Затлъстяването е стигма в миналите векове, в средновековието се е приемало като белег за фертилитет, а по-късно за просперитет“, сподели доц. Бонева. Днес хората със затлъстяване срещат трудности в социалния и професионалния си живот, което подчертава необходимостта от мерки за преодоляване на стигмата. През 2020 г. Международната федерация по затлъстяване излезе с консенсус, че трябва да се въведат мерки за преодоляване на стигмата за затлъстяване.
Затлъстяването е признато за болест от всички международни организации, включително и от Българското дружество по ендокринология. Според статистиките, хората с нормално тегло имат 80% шанс да доживеят над 70 години, докато при тези с индекс на телесна маса над 40, този процент спада до 50%. „Доклад от 2022 г. казва, че наднорменото тегло и затлъстяването причиняват 1,2 млн. смъртни случаи годишно или 13% от общата смъртност“, отбеляза доц. Бонева.
Захарният диабет също е в пряка зависимост от увеличаването на индекса на телесната маса, като всеки 5 единици увеличение над 25 кг/м² водят до 40% увеличение на смъртността. Проблемите със здравето при затлъстелите хора обхващат както метаболитни и механични, така и ментални и онкологични заболявания, включително сърдечно-съдови заболявания, неалкохолна стеатозна болест, диабет тип 2, подагра, депресивни състояния и множество карциноми.
Причини за Затлъстяването и Ролята на Хранителните Навици
Според доц. Бонева, причините за затлъстяването са комплексни и включват генетични и епигенетични фактори. „Повече от 300 единични нуклеотидни полиморфизми и 250 локуси са свързани със затлъстяването и те вече са доказани“, обясни тя. Тези генетични фактори, в съчетание с неправилни хранителни навици и намалена физическа активност, допринасят значително за увеличаването на телесното тегло.
Доц. Бонева подчерта, че в световен мащаб значителна част от хората се хранят неправилно, приемат храни с високо калорийно съдържание, богати на моно- и дизахариди и наситени мазнини. Придвижването дори на кратки разстояния се осъществява с превозни средства, а децата все по-рядко спортуват и предпочитат виртуалните игри. Липсата на баланс между приетата с храната енергия и изразходването ѝ води до складирането ѝ под формата на подкожна мастна тъкан.
Метаболитното Здраве и Контролът на Апетита
„Регулирането на телесното тегло се основава на способността на мозъка, особено на хипоталамуса, да интегрира поведенчески, ендокринни и автономни реакции“, обясни доц. Бонева. Хипоталамусът е главният регулатор на апетита и хомеостатичните механизми за управление на глада. В допълнение към централната нервна система, редица периферни органи участват в енергийния баланс, включително черният дроб, панкреасът, мастната тъкан, червата и мускулите.
Телесният състав, мастното разпределение и метаболитното здраве са също ключови фактори при оценката на метаболитния риск. „Учени посочват, че съществуват четири типа затлъстяване според метаболитното здраве и индекса на телесната маса“, добави доц. Бонева. Тези типове включват хора с нормален индекс на телесна маса, но метаболитно затлъстели, и хора с повишен индекс на телесна маса, но метаболитно здрави.
Хронични Незаразни Болести през Призмата на Гастроентерологията
Д-р Ганка Младенова представи връзката между хроничните незаразни болести и гастроентерологията. Тя обясни, че тези заболявания не са контагиозни и нямат вирусна или бактериална генеза. Те са свързани с начина на живот и генетичната предразположеност, водят до влошаване на качеството на живот и са свързани с висока степен на усложнения и леталност. Сред основните хронични заболявания на стомашно-чревния тракт са карцином на панкреаса, хроничен панкреатит, цироза на черния дроб, болест на Крон и колоректален карцином.
Значението на Храненето и Диететиката
Д-р Владимир Шишков акцентира върху значението на храненето и диететиката за благоприятното повлияване на хроничните незаразни болести и повишаване на качеството на живот. „Качеството на живот в здравеопазването и медицинския сектор представлява общото възприятие на пациента за ефекта от заболяването и лечението върху физическите, психологическите и социални аспекти на живота“, поясни д-р Шишков. Той подчерта, че 80% от смъртните случаи се свързват с ХНБ, като най-значимите са болестите на сърдечно-съдовата система, злокачествените образования, хроничната обструктивна белодробна болест и диабетът.
Ролята на Храненето във Времето и Превенцията
Д-р Шишков разгледа значението на храненето и диететиката за подобряване на качеството на живот и превенцията на хронични незаразни болести. „Ролята на храненето във времето придоби голяма важност“, сподели той. Епигенетиката играе ключова роля в активацията на гените под влияние на външни фактори, без промяна в ДНК последователността.
Един от най-добрите хранителни модели, според д-р Шишков, е този, прилаган в „Сините зони“, където хората живеят най-дълго и здравословно. Той подчерта, че част от мониторинга и превенцията на хронични незаразни болести включва следенето на антропометричните показатели: индекс на телесна маса, костна плътност, мускулна маса и мастна тъкан, както и измерването на талия и дебелина на кожната гънка.
Заключение
Семинарът завърши с призив за съвместна работа между медицинските специалисти в борбата с хроничните незаразни болести. Според д-р Шишков, „ние трябва да се допълваме със знания и умения, особено за трудните клинични случаи, свързани с хронични незаразни болести“. Участниците се съгласиха, че подобряването на качеството на живот на пациентите изисква интегриран подход и сътрудничество между различните медицински специалности.