Съвременни предизвикателства и решения при локално авансирал рак на гърдата – Д-р Денислав Белинов
По време на Националната конференция OncoVision 2025 д-р Денислав Белинов – хирург и онколог от СБАЛОЗ „Д-р Марко Марков“, Варна – представи задълбочен анализ на диагностиката и лечението на локално авансирал карцином на млечната жлеза. Неговото изложение подчерта големите различия в заболеваемостта и стадия на откриване между богатите и развиващите се държави. Докато в развитите страни локално авансиралите случаи са едва около 5%, в други региони делът достига 30–60%, а понякога и повече. Това, по думите му, отново насочва вниманието към систематичната профилактика и значението на навременната диагностика.
В презентацията си д-р Белинов акцентира върху ролята на точната образна диагностика и необходимостта от комбиниране на съвременни методи като ЯМР с напреднали последователности, PET/CT, сцинтимамография и ултразвукова еластография. Тези техники дават възможност за прецизна оценка на разпространението на тумора и правилно стадиране. Хирургът категорично подчерта значението на core needle biopsy като международно утвърден стандарт за хистологична верификация, което поставя основата за правилно планиране на лечението.
Съвременният терапевтичен подход при локално авансирал рак на гърдата е мултимодален и включва комбинация от медикаментозна, лъчева и хирургична терапия. Д-р Белинов представи данни за прилагането на модерни неоадювантни схеми, включващи таргетни медикаменти и двойна HER2-блокада, които позволяват значително намаляване на туморния обем и в редица случаи осигуряват възможност за органосъхраняващи хирургични интервенции. Той обърна внимание и на нови методи като фотодинамична и фототермална терапия, както и на термични техники, които намират все по-широко приложение в комплексната онкологична грижа.
Като хирург, д-р Белинов подчерта стремежа към органосъхраняващи операции и онкопластични техники, които подобряват както медицинския, така и естетичния резултат. При по-напреднали случаи място имат и радикалните операции, но винаги в контекста на предварително проведено системно лечение и след мултидисциплинарна оценка. Той отбеляза, че лъчетерапията – включително хипофракционирани режими – играе ключова роля както в лечебния, така и в палиативния контекст, като доказано подобрява контролa на болката и качеството на живот.
В заключителната част от презентацията си д-р Белинов представи резултати от клиничния опит на екипа във Варна, обхващащ 75 пациенти, лекувани между 2018 и 2024 г. Според данните оперативните интервенции протичат гладко, раните заздравяват първично, а усложнения практически не се наблюдават. Смъртността е изключително ниска – едва 1,33%. Тези резултати, подчерта той, са доказателство за ефективността на комплексния подход и за потенциала на съвременната онкологична хирургия, когато е част от координирана мултидисциплинарна грижа.
Презентацията на д-р Денислав Белинов ясно очерта една тенденция: лечението на локално авансирал рак на гърдата се развива динамично и става все по-прецизно, персонализирано и насочено не само към удължаване на живота, но и към подобрение на неговото качество.
Дискусия: Влияние на COVID-19 върху отчетения ръст на рака на млечната жлеза през 2021 г.
По време на конференцията се проведе фокусирана дискусия между д-р Денислав Белинов (хирург и онколог), д-р Чавдар Ботев, г-н Илия Тасев, д-р Славова и г-ца Димана Субашка. Разговорът беше провокиран от данни, представени от д-р Белинов в неговата презентация и в Монографията му от 2025 г., според които още през 2021 г. се наблюдава осезаем ръст в новодиагностицираните случаи на рак на млечната жлеза.
Г-ца Димана Субашка обърна внимание, че именно този скок — точно в годината след началото на пандемията — поставя въпроса дали COVID-19 е имал роля за повишената заболеваемост. Тя попита д-р Белинов каква е експертната му интерпретация: дали увеличението се дължи на по-активното образно диагностициране покрай COVID-изследванията, на биологичен ефект на вируса, или на други системни фактори.
Д-р Белинов уточни, че ръстът през 2021 г. вероятно се обяснява с няколко паралелни процеса. От една страна, много от пациентите са били подложени на образни и лабораторни изследвания във връзка с COVID-диагностика, което е могло да доведе до случайно откриване на вече съществуващи, но нелекувани лезии. От друга страна, през 2020 г. значителна част от профилактичните прегледи са били отложени, което е довело до натрупване на нелекувани случаи, диагностицирани едва през следващата година.
Д-р Чавдар Ботев допълни, че според неговите наблюдения и клинична практика има основание да се предполага взаимовръзка между COVID-19 и по-бърза прогресия или по-ранно изявяване на определени онкологични заболявания, включително някои хематологични и солидни тумори. В презентацията си той е засегнал именно тези аспекти — засягане на имунната система, промени във възпалителните маркери и възможни механизми, чрез които вирусът би могъл да отключи или ускори патологични процеси.
Участниците в дискусията се обединиха около извод, че ръстът през 2021 г. е резултат от комбинация от фактори:
- увеличени образни и лабораторни изследвания в контекста на COVID-19,
- отложена профилактика през 2020 г.,
- натрупване на нелекувани случаи,
- възможни биологични взаимодействия между вируса и онкологичните механизми.
В заключение беше подчертано, че тези данни подчертават нуждата от устойчива профилактична система, национален скрининг и задълбочени научни анализи, които да проследят дългосрочно въздействието на пандемията върху онкологичната заболеваемост.
