Skip links

Световен ден за борба с инсулта – 29 октомври: Призив към осведоменост и действие

Световният ден за превенция на инсулта, отбелязван на 29 октомври всяка година, е глобална инициатива за повишаване на осведомеността относно причините, симптомите и превенцията на инсултите. Темата за кампанията през 2024 г. е „По-силен от инсулта“ (#GreaterThanStroke) и цели да подчертае значението на здравословния начин на живот и своевременната медицинска намеса за намаляване на риска от инсулт и подобряване на качеството на живот.

Защо е важен Световният ден на инсулта?

Световният ден на инсулта, отбелязван ежегодно на 29 октомври, е създаден от Световната организация за борба с инсулта през 2004 г. с мисията да информира обществеността за симптомите, рисковите фактори и превенцията на това сериозно заболяване. По данни на Световната здравна организация (СЗО), всяка година над 6,5 милиона души в световен мащаб губят живота си вследствие на инсулт. Всеки четвърти човек в даден момент от живота си може да бъде засегнат от това състояние, което го превръща в една от водещите причини за смъртност и инвалидизация.

Какво е инсулт и защо е важно да знаем повече за него?

Инсултът представлява остро нарушение на кръвоснабдяването в определена зона на мозъка, причинено от запушване или разкъсване на кръвоносен съд. Когато мозъчните клетки не получават необходимия кислород и хранителни вещества, те започват да загиват, което води до сериозни последствия за засегнатия човек. Около 80% от инсултите могат да бъдат предотвратени чрез подходящи мерки за първична профилактика, което подчертава необходимостта от превантивни действия и обществена осведоменост.

Видове инсулт

  • Преходна исхемична атака (ПИА) – временно нарушение на кръвоснабдяването, което обикновено не оставя трайни последствия, но е сериозен предупредителен сигнал.
  • Исхемичен инсулт – най-разпространеният тип инсулт, предизвикан от запушване на кръвоносен съд в мозъка.
  • Хеморагичен инсулт – причинен от разкъсване на кръвоносен съд, което води до кръвоизлив в мозъка.

Симптоми на инсулта и как да реагираме

Признаците на инсулт често включват:

  • Затруднено говорене и объркване
  • Слабост или парализа на лицето, ръката или крака
  • Замъглено зрение или загуба на зрение
  • Рязко и силно главоболие
  • Нарушения в баланса и координацията

Методът FAST помага за бързо разпознаване на симптомите и бърза реакция:

  • Face (Лице): помолете лицето да се усмихне – едната страна може да увисва.
  • Arms (Ръце): помолете човека да вдигне и двете ръце – ако едната пада, това може да е инсулт.
  • Speech (Реч): слушайте за неясна реч.
  • Time (Време): при забелязване на тези симптоми, потърсете спешна помощ.

Рискови фактори и превенция

Инсултът може да бъде предотвратен чрез контрол на различни рискови фактори, които се делят на такива, които не можем да променим, и такива, които могат да бъдат повлияни чрез промени в начина на живот и здравните навици.

Рискови фактори, които не можем да променим:

  • Възраст, пол, етническа принадлежност и фамилна обремененост.

Рискови фактори, които могат да бъдат контролирани:

  • Предсърдно мъждене – повишава риска от образуване на съсиреци.
  • Тютюнопушене – уврежда кръвоносните съдове и увеличава риска.
  • Липса на физическа активност – поне 30 минути движение на ден намаляват вероятността от инсулт.
  • Висок холестерол – високите нива на LDL (лошия холестерол) повишават риска от атеросклероза.
  • Високо кръвно налягане – повишеното налягане е основен рисков фактор.
  • Диабет – диабетът често е съпътстван от високо кръвно и висок холестерол, което увеличава риска.
  • Прекомерна употреба на алкохол – свързана е с допълнителни здравословни рискове.

Контролирането на тези фактори може значително да намали вероятността от инсулт.

Психично здраве и инсулт

Психичното здраве играе важна роля за риска от инсулт, тъй като продължителният стрес води до промени в кръвоносните съдове и артериите, които увеличават риска. Изследванията показват, че депресията и тревожността също допринасят за по-висока честота на мозъчно-съдови инциденти.

Въздействие на COVID-19 върху риска от инсулт

Има нарастващи доказателства, че COVID-19 инфекцията може да увеличи риска от исхемичен инсулт дори след възстановяване от острата фаза на заболяването. Механизмите на повишения риск включват хронични възпалителни процеси, цитокинова буря и нарушена коагулация, които могат да доведат до образуване на съсиреци в кръвоносните съдове.

Според данни от American Heart Association COVID-19 инфекцията е свързана със значително по-висок риск от тромбоемболични събития и сърдечно-съдови усложнения, които увеличават вероятността от инсулткувано в Lancet Neurology, посочва, че рискът от инсулт при преболедували COVID-19 пациенти е над 50% по-висок спрямо контролната група, която не е била заразена.

Постковид и въздействие върху инсулта

Пандемията от COVID-19 доведе до значителни промени в патогенезата и честотата на инсултите, особено сред пациенти, заразени с вируса. Докато точната честота на инсултите при пациенти с COVID-19 остава неясна, проучванията показват, че вирусът може да предизвика специфични механизми, водещи до повишен риск от исхемични инсулти. Основните фактори включват цитокинова буря и коагулационни нарушения, като при заразените пациенти често се отчитат значително повишени нива на D-димер и тромбоцити, което предполага нарушена съсирваемост и повишен риск от тромбоза (Wang et al., 2020; Oxley et al., 2020).

Тази цитокинова буря (свръхпродукция на провъзпалителни цитокини) е свързана с тежки възпалителни процеси, които водят до дисфункция на съдовата система и повишена склонност към тромбогенеза. В същото време се наблюдават и сърдечни усложнения, като аритмии и миокардит, които могат да предизвикат емболични събития и допълнително да увеличат риска от инсулт (Poterucha et al., 2020).

Въздействието на Пост-ковид синдром (Long Covid-19) върху честотата на инсулти

Последните проучвания в областта на пост-COVID инсултите демонстрират как специфични възпалителни и коагулационни механизми, активирани от вируса, увеличават риска от исхемичен инсулт. При тежките случаи на COVID-19 често се наблюдават високи стойности на D-димер и тромбоцити, които свидетелстват за повишена активност на коагулационната каскада, наричана още „цитокинова буря“ – състояние, при което свръхреакцията на имунната система води до формирането на съсиреци и сърдечни усложнения, увеличавайки риска от последващи емболични инциденти. Повишените стойности на CRP, BUN и други биохимични маркери също са често срещани и са свързани със сърдечносъдови усложнения при пациенти с COVID-19, които преживяват инсулт​.

Проучванията сочат също така, че въпреки очакваното нарастване на случаите на инсулт по време на пандемията, се отчита парадоксално понижаване на честотата им в много страни, вероятно поради затруднения в достъпа до медицински грижи. В същото време обаче, когато инсулт се случи при пациент с COVID-19, тежестта и смъртността значително нарастват в сравнение с обичайните инсултни случаи, което се обяснява с допълнителните рискови фактори като хиперкоагулация и системна възпалителна реакция​

Влиянието на постковид синдрома върху неврологичната функция

Постковид синдромът също играе роля в дългосрочните последици за пациенти, преживели COVID-19. Според проучвания, тези пациенти са изложени на по-висок риск от когнитивни и неврологични дефицити, дори когато не са претърпели инсулт. Този синдром може да включва умора, главоболие, нарушение на паметта и концентрацията, които също са свързани с нарушеното съдово здраве (Taquet et al., 2021). Освен това, дългосрочната възпалителна активност, наблюдавана при някои пациенти, може да допринесе за повишен риск от инсулт в по-късен етап от живота.

Европейски план за борба с инсулта (2018-2030)

Европейският план за борба с инсулта, създаден от Stroke Alliance for Europe (SAFE), поставя амбициозни цели до 2030 г. за намаляване на случаите и последствията от инсулт чрез първична профилактика и достъп до персонализирани здравни услуги и лечение. Инициативата поставя фокус върху подобряването на достъпа до медицински грижи и превантивни мерки, особено сред хората с по-нисък социално-икономически статус.

Европейският план за борба с инсулта поставя четири основни цели за борба с болестта до 2030 г.:

  1. Първична профилактика: Осигуряване на универсален достъп до персонализирана оценка на риска от инсулт и подходящо лечение, което да включва масови обществени кампании и подобряване на здравословния начин на живот.
  2. Законодателни промени: Създаване на национални стратегии и закони, които да регулират водещите рискови фактори, включително тютюнопушенето, употребата на алкохол, замърсения въздух и излишния прием на захар и сол.
  3. Вторична профилактика: Гарантиране на достъп до специализирани програми за наблюдение и вторична профилактика за преживелите инсулт, включително редовни прегледи и достъп до необходимите медикаменти.
  4. Скрининг и диагностика: Обезпечаване на достъп до съвременни диагностични и изследователски методи като компютърна томография, ехокардиография и липиден профил за ранно откриване на рискови фактори и предотвратяване на повторни инсулти.

Ситуацията в България: Статистика и рискови фактори

Според последните данни от Националния статистически институт за 2024 г., в България инсултът е водеща причина за смъртност сред хората над 65 години. Значителен процент от населението е изложен на риск поради високото разпространение на фактори като хипертония, тютюнопушене и нездравословен начин на живот.

Данните показват, че инфарктите и инсултите са два от водещите здравословни проблеми в страната, особено в групи с по-нисък социално-икономически статус, където превантивните мерки не са широко разпространени.

Как да подобрим качеството на живот и да намалим риска от инсулт?

  • Редовни медицински прегледи – за ранно откриване на високо кръвно налягане и холестерол.
  • Здравословно хранене – средиземноморската диета, включваща плодове, зеленчуци, риба и зехтин, доказано намалява риска от инсулт.
  • Физическа активност – дори умерена физическа активност помага за понижаване на кръвното налягане.
  • Контрол на стреса – психичното здраве е важен фактор за цялостното сърдечно-съдово здраве.

Призив към действия за по-добро качество на живот

Асоциация „Качество на живота“ апелира към всеки гражданин да бъде активен в грижата за собственото си здраве. Нека заедно работим за повишаване на осведомеността и предприемане на мерки за превенция на инсулта. Дори малките стъпки към здравословен начин на живот имат огромно значение за намаляване на риска от инсулт и удължаване на живота.

Здравето е отговорност на всички нас. Нека на Световния ден на инсулта поставим началото на по-здравословни избори, за да предпазим себе си и своите близки.

ИЗТОЧНИЦИ:

  • Национален статистически институт, България
  • Световна здравна организация (WHO)
  • Европейски план за борба с инсулта (2018-2030)
  • Taquet, M., et al. (2021). “6-month Neurological and Psychiatric Outcomes in 236,379 Survivors of COVID-19: A Retrospective Cohort Study Using Electronic Health Records.” The Lancet Psychiatry.
  • Wang, D., et al. (2020). “Clinical Characteristics of 138 Hospitalized Patients with 2019 Novel Coronavirus–Infected Pneumonia in Wuhan, China.” JAMA.
  • Poterucha, T. J., et al. (2020). “COVID-19 and Stroke: Incidence, Pathophysiology, and Management.” JACC Review Topic of the Week.
  • Thrombosis Journal
  • BMC Neuroscience

 

Оставете коментар

Skip to content